Бомбеният атентат атентат на гара Буново

Вечерта на 9 март 1985 година, вероятно някъде преди гара Златица, във вагона предназначен за майки с деца на влак № 326, движещ се по линията Бургас-София е поставено взривно устройство с часовников механизъм, което трябвало да избухне в момента на преминаването на вагоните през тунела малко преди гара Буново. Забавянето на композицията с 2 минути на гара Златица спасява не един човешки живот – бомбата избухва на открито преди тунела. Убити са 7 души, сред които две глухонеми деца, избягали от пансиона, в който били настанени, за да се приберат в дома си. Има множество ранени.

Това не е единственият атентат в този ден, но със сигурност е „най-успешния”. Бомба избухва и в кафе-сладкарницата на хотел „Сливен” в Сливен, където няма убити. По-малко от година преди това – бомбени експлозии разстърсват чакалнята на жп-гарата в Пловдив и Аерогара Варна. Умира една жена, а ранени са повече от 40 души.

Извършителите на терористичните актове принадлежат към нелегалната организацията, наречена „Турско националноосвободително движение в България”. Мотивът са действията на държавната власт по това време, които са обединени под термина „Възродителен процес”. Определени източници твърдят, че движението е предшественик на ДПС и че Ахмед Доган го е оглавил през 1986 година. Самият Доган споделя, че през 1985 година е основал нелегална организация бореща се с престъпните действия по смяната на имената на българските турци.

Лицата пряко замесени в атентата: Емин Мехмедали (Елин Маджаров), Аптула Чакър (Алцек Чакъров) и Сафет Ереджеб (Сава Георгиев) са осъдени на смърт и екзекутирани през 1988 година, а още 4ма души получава присъди от 1 до 5 години. 10 години по-късно Бургаския окръжен прокурор – Емил Христов издава постановление, с което заповядва разрушаването на паметните плочи на екзекутираните край село Трънак, с което се създава бурна политическа полемика в общественото пространство.