Саид Куотб, Да проправим пътя (1955 г.)

Тези които казват, че джихадът се използва главно за защита на „отечеството на исляма", принизяват величието на ислямския начин на живот...

Разбира се, защитата на „отечеството на исляма" е защита на мюсюлманската вяра, на ислямския начин на живот и на ислямската общност. Но защитата не е върховната цел на ислямското движение на джихад; тя е само начин за установяване на божествения авторитет, за да стане отечеството главно жилище на ислямското движение, което ще бъде разпространено по цялата земя и човечеството, защото тази религия се отнася за цялото човечество, а полето й на действие е цялата земя...

Съществуват много пречки за установяване на царството на Аллаха на земята, като властта на държавите, социалните системи и традициите и изобщо начинът на човешкия живот. Ислямът използва сила само за да премахне тези пречки, да няма стена между исляма и което и всички човешки същества, за да може да се обърне към техните сърца и техния дух, и като ги освободи от материалните пречки, да ги направи свободни да го приемат или да го отхвърлят...

Днес ние сме заобиколени от Джахилия [религиозна безпросветност, невежество]. Тя е идентична с първия период на исляма и е може би най-дълбоко закотвена. Цялото наше обкръжение, вярванията и идеите на индивидите, нравите и изкуството, правилата и законите са джахилия, доколкото разглеждаме ислямската култура, произхода на исляма, философията на исляма и даже мисълта на исляма като конструкции на джахилия! Истинските ислямски ценности няма да влязат в нашите сърца, духовете ни няма да се просветлят от ислямските концепции и няма да можем да приемем никоя група хора, ако не ценим еднакво и първите мюсюлмански поколения...

За исляма целта на джихад е да осигури пълна свобода за всеки човек в света, като го избави от служенето на други хора, за да може да служи на Аллах, който е единствен и сам. Това е, което мотивира първите мюсюлмани да се бият за Аллах. Ако ги бяха попитали: „Защо се биете?", те нямаше да отговорят: „Моята страна е в опасност, бия се за да я защитя", или: „Персите и римляните ни нападнаха", или: „Ние искаме да разширим територията си и да получим повече богатства". Те щяха да отговорят това, което са отговорили, всеки за себе си, Раби ибн Амер, Хузайфа ибн Мухсин и Мугхира ибн Шуба на въпроса на персийския генерал Рустум три дни преди битката при Кадисия (която слага край на сасанидската персийска империя): „Защо сте дошли?" Отговорът е същият: „Аллах ни изпрати да освободим онези, които искат, от службата за други хора, за да могат да служат само на Аллаха, за да ги изведе той от теснотията на този свят към ширните пространства на отвъдното и от тиранията на религиите към правдата на исляма. На този, който приема другия начин на живот, ще обърнем гръб, ще му върнем страната и ще се бием в редиците на тези, които се надигат до саможертва или победа".

Естествено, ислямът трябва да се защищава от агресорите си. Самото съществуване на исляма като универсална декларация за суверенитета на Аллах и за освобождението на човека, за да служи само на Аллах, участието му в организацията на движение с нови ръководители на мястото на настоящия джахили [невеж] и неговите усилия за създаване на една отделна и трайна общност основана върху божествения авторитет и подчинението на единствения бог Аллах, са достатъчно причини за съпротивата на сегашния дажхили, който иска да се спаси, като унищожи исляма. Ясно е, че новосъздадената мюсюлманска общност трябва да организира своята защита. Няма значение дали това отговаря на исляма или не: то ни се налага. Естествено е, че две системи не могат да съжителстват твърде дълго. Ислямът няма друг избор освен да се защищава от агресията.

Но съществува и един друг важен факт. По своята дълбока природа ислямът освобождава човека, за да служи само на Аллаха, и точно тук е проблемът. Той не може да бъде спиран от географски или расови бариери, защото това означава човечеството да се остави на Злото, на Хаоса и на други богове освен Аллах.

Някои врагове на исляма може да смятат, че е практично да не се атакува той, докато не застрашава техните географски граници, не нарушава установения ред и не разпространява своя апел за всеобща свобода върху техни територии. Но ислямът не може да приеме това положение на нещата освен ако не се дава джизия (данък плащан само от немюсюлмани), което ще гарантира, че ще отворят врати за исляма и шйма да поставят пречки за неговото разпространение... Съществува една голяма разлика между концепцията за исляма и виждането на един ислям, затворен в географски и расови граници, който реагира само при агресия. В последния случай целият му същински динамизъм е изгубен.

Превод: Марина Бояджиева и Зорница Китинска