Айман Ал Зауахири, Значението на Афганистан за ислямската революция (януари 2002)

1. Едно движение на джихад трябва да притежава зона, която да действа като парник, в който неговите кълнове могат да пораснат и да придобият практически опит за битка, политика и организация... Абу Убай-да Ал-Баншири обичаше да казва: „Все едно, че някой е прибавил 100 години към моя живот в Афганистан."

2. Младите мюсюлмани в Афганистан водят война, за да освободят мюсюлманска земя с чисто ислямски лозунги, един жизненоважен аспект, защото много битки за освобождение на мюсюлмани се водят с лозунги, в които се смесва национализъм с ислям, а понякога ислям с левичарски и комунистически призиви. Това предизвиква разцепление в мисленето на младите мюсюлмани, между ислямските теории за джихад, които се основават на абсолютна вярност към религията на Бога, и тяхното практическо приложение.

Палестина е най-добър пример за тези смесени лозунги и вярвания, които ги тласкат да се съюзят с демона (арабските режими), за да постигнат освобождение на Палестина. Те се съюзиха с демона и загубиха Палестина.

Един друг първичен факт е, че тези битки, водени под немюсюлмански или смесени знамена, правят почти неразличима границата между приятели и врагове. Младите мюсюлмани започнаха да се питат кой е врагът. Чужденецът, който окупира мюсюлманска територия, или домашният враг, който забранява установяването на ислямския шариа, потиска мюсюлманите и сее неморалност под мотива за прогрес, национализъм и освобождение? Тази ситуация доведе отечеството до ръба на пропастта и го тласна да се предаде на врага като останалите арабски страни, поставени под егидата на един нов световен ред...

В Афганистан нещата бяха съвсем ясни: един мюсюлмански народ води джихад под знамето на исляма срещу чужд враг, агресор неверник, поддържан от корумпиран и вероотстъпнически режим. В тази война преминаването от теория към практика беше много ясно. Тази яснота даде възможност да се покаже двуличието на много хора, които претендираха, че работят за исляма, но се отклоняваха от джихада под претекст, че не съществува арена, където различието между мюсюлманите и техните врагове е очевидно.

3. Този афганистански енклав послужи, особено след заминаване на руснаците, за практически пример на джихад, воден срещу ръководители ренегати, които се съюзиха с чуждестранните врагове на исляма. Нажибула е добре познат пример. Той се молеше, гладуваше и участваше в поклонения. В същото време забраняваше ислямското правителство и се сговаряше с неприятелите на исляма, като им позволяваше да влизат в страната и да потискат брутално мюсюлмани и муджахидини.

4. Битките на джихада в Афганистан се водеха, и това е един друг важен момент, от твърде млади хора. СССР, тогава суперсила с най-голямата армия на земята, беше сразена, а останалите избягаха от Афганистан под погледа на младите мюсюлмани, които ги победиха.
Този джихад преживя много важно обучение, за да подготви муджахидините да водят толкова очакваната битка срещу суперсилата, която сега доминира земното кълбо, Съединените американски щати.

На младите арабски, пакистански, турски муджахидини, както и на тези от Азия и от изтока, това даде чудесна възможност да се опознаят на терена на афганистанския джихад; те станаха братя по оръжие срещу враговете на исляма.

По този начин младите муджахидини и движенията на джихада се научиха да се познават отблизо, да разменят умения и да разбират проблемите на своите братя.

Докато САЩ поддържаха Пакистан и фракциите на муджахидините с пари и материали, отношенията на младите арабски муджахидини със САЩ бяха съвсем други.

Присъствието на тези млади араби в Афганистан и увеличаването на техния брой е удар за американската политика и ново доказателство за политическото невежество на американците. Финансирането на активността на муджахидините в Афганистан идва от народни организации.

Тя е значителна.

Освен тази официална поддръжка арабските муджахидини организират центрове за обучение и центрове за апел към вярата. Те образуват единици, които обучават и екипират хиляди муджахидини, дават им пари, жилища, средства за пътуване и организация.

Превод: Марина Бояджиева и Зорница Китинска