Тимъти Маквей

На 14 октомври 1995 година Катлийн Тренър отговарила на телефонното обаждане в дома си. Търсил я един от патолозите в градската морга, който й съобщил, че е открита и идентифицирана със сигурност част от ръката на 4 годишната й дъщеря и попитал как да процедира. Катлийн и съпругът й решили, че ще погребат останките в гроба на дъщеря си.

Семейство Тренър изгубват трима души в трагедията – освен скъпата им дъщеря, на 19 април 1995 година под руините на административната сграда "Алфред Мъра" загинали и двамата родители на Майкъл Тренър. Трагедия, като тяхната преживявели още хиляди души – приятели, роднини и колеги на 168те загинали и стотиците ранени.

Сградата "Алфред Мъра", кръстена на федерален съдия, родом от Оклахома е построена 1977 година за нуждите на федералната власт. До 1995 година в нея са се помещавали офиси на Федералното бюро за разследване (FBI), Агенцията за наркотиците (DEA) и Бюрото за алкохол, тютюн, оръжия и експлозиви (ATF). За удобството на служителите е имало няколко хранителни заведения, както и детска градина. Намирала се е на една от главните улици в Оклахома сити.

На 19 април 1995 година, малко преди 9.00 часа, близо до предния вход на зданието спрял ярко жълт камион на "Райдер" - известна в Щатите фирма за отдаване на автомобили под наем. Шофьорът съвсем небрежно слязъл и се отдалечил. Само 2 минути по-късно цялата главна улица била буквално издухана от мощната взривна вълна. Камионът бил натъпкан с взривно вещество с повече от 1600 килограма тротилов еквивалент, който бил достатъчен да направи на дребни парчета бетон, стомана и стъкло почти една трета от 7 етажната сграда. Летящите отломки ранили пешеходци на стотици метри от епицентъра на взрива. Ударната вълна изпочупила стъклата на десетки съседни сгради и буквално огънала пътните знаци в близост. След като ужасния шум от срутваниятта спрял, под прашните развалини започнали да се долавят виковете и стенанията на затрупаните. В този момент шофьорът на камона – 27 годишния Тимъти Маквей, вървял без да се озърта, със тапи в ушите, които да го предпазят от силната звукова вълна, отдалечавайки се от мястото на взрива.

Няколко часа по-късно патрулиращия полицай Чарли Хенгър забелязал очукан жълт автомобил марка Меркурий, модел от 1977, който се движел по магистралата Е70 на около 100 километра от Оклахома. Това, което му направило впечатление било липсата на регистрационни табели, затова пуснал сирените и спрял меркурия. Шофьорът – Тимъти Маквей обяснил, че току що е купил колата и поради тази причина все още нямал табели. Когато полицаят му поискал документите за продажбата, той не успял да ги представи, а докато си подавал шофьорската книжка, патрулът забелязал очертанията на оръжие в якето му - 9мм пистолет Глок, както се разбрало в последствие. Носенето на скрито оръжие е нарушение в щата, така че полицаят веднага арестувал Маквей и се обадил в управлението. От там съобщили , че лицето не се издирва както и че има право на скрито носене на оръжие.....на територията на Ню Йорк – документ без никаква правна стойност в Оклахома.

Следвала стандартна процедура – Полицаят Хенгър претърсил меркурия и след като не открил нищо, го заключил и откарал арестувания в управлението.

В ареста Маквей бил обвинен по четири точки – незаконно носене на оръжие, пренасяне на заредено оръжие в автомобил, управление на автомобил без регистрационна табела и липса на удостоверение за сключена застраховка. Нормално в случаи като този, изслушването пред съдията ставало още на същия ден, но обстоятелството, че отговорния съдия в този момент се занимавал с проточил се бракоразводен процес, поставило Тимъти зад решетките за по-дълго време.

На едно друго място, по същото време агенти на ФБР трескаво профилирали типа на извършителя на бомбения атентат. Повечето били убедени, че става въпрос за чуждестранни, а най-вероятно арабски терористи. Един от тях – Клинтън Занд обаче бил на противоположно мнение. Профайлърът, който участвал като главен преговарящ и в един друг много голям случай – този на обсадата на сектантите от Клона Давидов в Уако, Тексас, забелязал, че датата на взрива била втората годишнина от дата, в която обсадата приключила след като федералните сили атакували с танкове и експериментален газ. Занд вярвал, че извършителят е бял мъж на възраст 20 до 30 години. Предполагал, че е военен и вероятно член на някое от паравоенните организации в Щатите с прорасистки убеждения и твърдо защитаващи Втората поправка.

Съвсем скоро обаче профилирането съвсем изгубило значението си за разследването –част от задния мост на камиона-бомба изхвъркнал при експлозията и се стоварил върху паркиран Форд. Щастлива случайност бил факта, че серийния номер върху моста се бил запазил и чрез него криминалистите успели да достигнат до собственика – Райдър – агенцията за автомобили под наем, а скоро след това и наемателя – лице на име Робърт Клинг. Собственикът на агенцията Елдън Елиът и служителите му оказали пълно съдействие, в резултат на което бил съставен портрет на наемателя, който бил разпространен из цялата област. Късно същата вечер мениджърът на един от мотелите в околността разпознал лицето на портрета. Според записаното в хотелските книжа, обаче човекът не се казвал Робърт Клинг, а Тимъти Маквей. Мениджърът също така добре си спомнял и двата автомобила, с които пътувал Маквей – първоначално бил дошъл с жълт Меркурий, а последната вечер на мястото на леката кола се появил голям жълт камион под наем.

Междувременно напрежението в страната растяло. Медиите припомняли в емисиите си опита за атентат срещу Световния търговски център на 26 февруари 1993 година, при който загиват 6 души, а стотици са ранени. Излезли слухове, че това е началото на поредица атентати – отнякъде дори се чували предположения за точните места, които ще бъдат ударени. И преди положението да ескалира съвсем – медиите гръмнали с новината, че атентатора е заловен! Наистина почти веднага след като разкрили самоличността на терориста, агентите от ФБР направили проверка в базата данни и открили, че лицето в този момент е арестувано и лежи в полицейския участък на Нобъл Каунти.

В участъка, където държали Маквей, съобщението, че той е предполагаемия терорист било получено минути преди влизането му в съдебната зала за изслушване по другите обвинения. Двама полицаи веднага го прибрали обратно в килията под предлог, че съдията още не бил готов. Там подставен съкилийник се опитал да изкопчи от него информация дали е участвал в атентата. Тимъти не отговорил на въпросите му. Скоро картите били поставени на масата. Агенти от ФБР му съобщили, че се смята, че той има връзка със взрива пред сградата "Алфред Мъра" и че ще бъде отведен за разпити. Отвън в този момент започнали да се чуват възгласите на прииждащата тълпа. Наличието на полицейски хеликоптери и множество автомобили на ФБР сигнализирало, че в управлението има човек замесен в атентата. За минути виковете стават толкова многобройни, че Маквей помолил агентите за бронирана жилетка, опасявайки се от повтарянето на случая, в който Джак Руби застрелял убиеца на Кенеди – Лий Харви Осуалд на излизане от ареста. Жилетката му била отказана. Маквей след това помолил и за транспортирането му да бъде използван хеликоптер. Тази му молба също не била приета. Когато бил изведен навън тълпата започва да крещи като обезумяла и да се опитва да пробие кордона на полицаите с викове "Убийте изрода! " и "Убиец на деца! ".

Същата сцена се разигравала и на 200 мили от там. В полицейското управление в Херингтън, Канзас бил задържан другия конспиратор - Тери Никълс.

До края на деня всички медии излъчвали голямата новина – задържани са двама от извършителите на ужасния терористичен акт. Никой не можел да повярва, че точно това са чудовищата взривили цяла сграда насред САЩ. До онзи момент, в който двамата били заловени, преимуществено се смятало, че става въпрос за терористи-ислямисти. Политици и медии включили популистката машина с лозунги за затягане на емигранските закони и повишаване на външната сигурност. Прокрадвали се дори анти-ислямски изказвания. Залавянето на двама изглеждащи съвсем нормални американци, които на всичкото отгоре били известни на познатите си като патриоти, бил шамар в лицето на хората. Човекът, който можел да им бъде съсед, баща от родителска среща или просто случайно срещнат в магазина е човекът поставил 1600 килограмова бомба в центъра на голям американски град. И докато мотивите на въображаемите арабски терористи са пределно ясни, оставал открит въпросът какво е накарало тези хора да извършат такова деяние.

Отговорът несъмнено се криел в историята им.

Тимъти Маквей бил жизнерадостно и забавно дете. Роден на 23 април 1968 година, той бил единственото момче в семейство с по-малка и по-голяма сестри, което живеело в малкото градче Пендълтън, щата Ню Йорк, непосредствено до граница с Канада. Градът бил образец за типичната американска идилия от 60те. Бащата на Тими работел в местната фабрика за автомобилни радиатори през целия ден и децата оставали с майка си и дядо си – Еди Маквей. Именно той бил човекът, който запалил Тимъти по оръжията и когато бил на 13 му подарил 22 калиброва пушка.

Семейството на Маквей не било от най-стабилните. Майка му често обичала да излиза вечер и да общува с мъже, което през 1986 довело до развода й с баща му. По това време Тимъти завършвал гимназията. В последствие учителите му ще кажат, че е бил блестящ ученик и никой не можел да каже лоша дума срещу него.

През лятото на 1986 година Тимъти Маквей напуснал работата си в Бъргър Кинг, продал компютъра си и започнал да прекарва голяма част от времето си в изучаването на Втората поправка на Американската конституция(разрещаваща правото на американските граждани да носят оръжие), тъй като развил голям интерес към правната страна на въпроса относно притежанието на оръжия. По настояване на баща си се записал в бизнес-колеж, но скоро след това се отказал, тъй като занятията му били скучни.

Някъде по това време Тимъти открил книгата, която щяла да определи житейския му път. "Дневниците на Търнър" е новела написана от члена на американската нациска партия - Уилям Пиърс под псевдонима Андрю Макдоналд. Книгата разказва за Ърл Търнър – противник на законите ограничаващи носенето на оръжие, който в знак на протест взривява главната квартира на ФБР във Вашингтон.

През 1986 година излиза и филмът, който щял да стане любим на бъдещия терорист. Политическата фантастика "Долу Червените" с главен герой Джед, изигран от Патрик Суейзи разказва за група, която започва партизански начин на живот и борба срещу нападащата комунистическа армия.

След като напуска колежа Маквей се върнал на работа в Бъргър Кинг, а скоро след това станал охранител в местна фирма предлагаща превози с бронирани автомобили. Това обаче не било попрището, на което младежът искал да се изявява. Такова намерил след като се записал в армията.

Там имало всичко, което Тимъти търсел – дисциплина, чувство за ред и подчиненост, но най-вече неограничени възможности за ползване на всякакъв род оръжия. По време на първоначалната подготовка в Маквей все повече се засилило желанието да се развива в армията и по-конкретно да стане Зелена барета. Положил значителни усилия и се отличил като изключителен войник по време на обучението.

Във войската Тимъти срещнал приятелство в лицето на двама други войници - Тери Лин Никълс и Майкъл Фортиер. Никълс бил 12 години по-голям от Маквей – другите войници го наричали "Стареца" Първоначално Никълс бил доминиращата страна в отношенията им, но с времето нещата се преобърнали. Майкъл Фортиер също се движел в групата, но не бил до такава степен близък на другите двама.

След приключване на обучението си 3мата войници били прехвърлени във Форт Райли, Канзас. Там Маквей станал мерач на танк "Брадли". Отличил се със изключителни заложби в точната стрелба и не само с танковото оръдие, ами и със всяко друго оръжие, което му попаднело в ръцете. В резултат на това получил отлични препоръки и скоро бил поканен на тренировъчен лагер на специалните сили, където трябвало да премине тест за да получи назначение като Зелена барета. Маквей започнал да тренира още по-усърдно, но в последния момент Садам решил да нападне Кувейт и Първа пехотна девизия, част от която е Маквей била изпратена в залива по операцията "Пустинна буря"

След година Тимъти се върнал в САЩ с една купчина отличия и медали. Съвсем скоро след това се опитал да влезе в Специалните сили, но натрупаната умора от войната в Залива и изхабените сили си казали своето и той се провалил на тренировъчния лагер. В резултат на това, Маквей изгубил ентусиазма си по отношение на армията и я напуснал.

Цивилният живот бил разочароващ. Никой не оценявал статута на ветеран и в един момент дори намирането на работа се оказва трудно дотолкова, че Тимъти се върнал на старата си работа като охранител. След време негов колега ще си спомни как го е слушал постоянно да се критикува правителството и армията, които са го предали, законите, които ограничавали правото на носене на оръжие и злоупотребата на политиците с властта. Веднъж дори споделил, че има документално свидетелство от което ставало ясно, че американското правителство тайно внася наркотици с мини подводници от Канада. Най-притеснителното от множеството брътвежи на Маквей обаче била идеята му за кражба на оръжия от военни складове. Той твърдял, че е много лесно да се ограби военна база и че крадците могат да се измъкнат много лесно след това. Дори посочвал конкретни места, откъдето можело да бъдат свити автомати М-16.

В началото на 1993 година Тимъти Маквей се отчаял тотално от житието си и решил да търси промяната – напуснал работата си, събрал абсолютно всичко, което имал и потеглил на път. Смятал да се отбие при стария си военен другар – Майкъл Фортиер в Аризона, а после да посети и Тери Никълс, който тогава живеел във фермата на брат си Джеймс.

Междувременно на 28 февруари 1993 година се случили събитията, които до известна степен подбудили Маквей към бъдещите му действия – става въпрос за атаката на федералните власти срещу имението на сектата Клона Давидов. В началото на 90те години сектантите начело с лидера си Дейвид Кореш се заселили близо до Уако, Тексас. Те били отделила се група от Адвентистите от седмия ден. Някои твърдяли, че са напълно безобидни. Други обаче смятали, че в сградите на сектата се извършва сексуално насилие над деца и други противозаконни дейности, като на всичкото отгоре сектата притежавала тонове оръжия.

Някой пуснал сигнал до федералните власти, които пък решили тихичко да влязат със 75 специални агенти в имотите – да обезоръжат всички, да конфискуват оръжията и да арестуват, когото трябва. Не успели обаче да го направят толкова тихо, вследствие на което загинали 6 сектанти и 4 агенти. Бързата атака прераснала в обсада, която продължила повече от 50 дни. Тимъти решил да замине за Уако в подкрепа на сектантите, както и да изкара някой долар. Със себе си взел тениски, шапки и лепенки за брони с анти-правителствени и про-оръжейни лозунги. Полицията била барикадирала всичко в близост до комуната, така че му се наложило да наблюдава случващото се от малко по-далеч. Там Маквей бил интервюиран от студента журналист Мишел Роч. Коментарът му за случващото се бил следния "Правителството се страхува от оръжията, които имат хората, защото държи да има контрол върхо народа. Вземеш ли оръжията на хората, можеш да правиш с тях каквото си поискаш. " Няколко дни по-късно Маквей си тръгнал от Уако за да се отбие при приятеля си Фортиер и жена му Лори в тяхната каравана в Кингмен Аризона. Поради навиците на домакина свързани с наркотиците двамата не се спогодили и съвсем скоро Маквей отново хванал пътя, но вече към Тулса за да посети едно от най-големите оръжейни изложения в годината.

В интерес на истината Маквей е бил чест посетител на такива прояви. Възможността да се срещнеш с хора, които споделят твоите разбирания никак не била за изпускане. По време на изложението в Тулса, Маквей се запознал с Роджър Мур, който го поканил в ранчото си. Скоро след пристигането си и след кратката обиколка из имението, Тимъти останал изумен – в дома на госта му имало тонове оръжие и абсолютно никаква охрана за тях. Роджър скоро щял да съжалява, че е приел този гост, също както това щял да направи и Тери Никълс – следващата спирка в пътуването на Тимъти. При него Маквей пристигнал на 18 април и бил посрещнат радушно от Тери и брат му. Мъжете прекарали следобеда в следене по телевизията на събитията от Уако, докато Джеймс – братът на Тери показвал на Маквей лесни начини за сглобяване на бомби от готови материали.

На 19 април 1993 година федералните власти щурмували комуната на Клона Давидов, а след това го изгорили всичко до основи. В пламъците загинали над 70 мъже, жени и деца. Маквей и Никълс били потресени от случващото се – според тях Бюрото за контрол над алкохола, тютюна, оръжията и взривните вещества било виновно за така случилите се събития и трябвало да му бъде даден урок.

На 13 септември 1994 година щатските федерални власти приели редица от закони, които ограничават производството на широк кръг от оръжия. Оръжейните търговци и купувачите били разярени, тъй като приели действията на правитeлството, като посегателство срещу конституционното им право на носене на оръжие, което им давала Втората поправка. За Маквей пък това бил сериозен финансов проблем, тъй като по това време той се изхранвал като купувал на свое име оръжия на хора, които не искали да оставят имената си в бланките на оръжейните магазини и от там директно в базите данни на държавните власти.

Параноята се засилила, когато се чули слухове, че собствениците на оръжия ще бъдат обект на изненадващи претърсвания в домовете и офисите им. Това преляло чашата на търпението на Маквей. Той решил, че трябва да се направи нещо по въпроса и че това не бива да се отлага. От дома на Никълс написал писмо до Фортиер, в което му предлагал участие в конспирацията.Това, което бил намислил било взривяване на федерална сграда. Тери Никълс приел да участва в плана по-рано В писмото до Фортиер, Маквей описал, какъв замисъл имат двамата и го предупреждавал да не споменава в никакъв случай на жена си. Майкъл, разбира се сторил точно обратното.

Фортиер нямал желание да участва активно. Споделил, че би се включил само ако види танк на Обединените нации в предния си двор. Маквей и Никълс обаче били твърди в намеренията си и трескаво се подготвяли - намерили множество упътвания за изработка на бомби, които изучавали обстойно. Скоро започнали да събират и съставки за бомбата, които складирали във взети под наем складове. Някои купували, а тези които не могат да бъдат намерени, крадяли – например детонатори и течен нитро-метан. Начинанието обаче изисквало все повече и повече пари, което в един момент подсетило Маквей за неговия приятел Роджър Муур и неговата колекция от оръжия. Обирът бил извършен от Никълс. Откраднати били множество пушки и пистолети, злато, сребро и скъпоценни камъни на обща стойност около 60 000 долара, които захранили конспирацията финансово.

В средата на октомври 1994 година, обаче се случило нещо непредвидено – дядото на Тимъти умрял. Маквей заминал за родния си град Пенделтън в щата Ню Йорк, където останал за известно време, в което да помогне в делата на семейството. Сестра му впоследствие щяла да сподели, че през цялото време той е критикувал правителството пред нея, а един ден той й пуснал касета, в която били показани действията на федералните в Уако във възможно най-лоша светлина. След това той й заявил, че е преминал от пропагандата към реалните действия. Още съвсем малко приготовления го деляли от изпълнението на замисъла.

След като нещата, покрай погребението на Еди Маквей се уталожили, Тимъти потеглил обратно за да уреди последните детайли около атентата. Отишъл за кратко при Фортиер, където успял да си извади фалшива шофьорска книжка, след това се срещнал и с Никълс, с когото уговорили последните детайли.

2 дни преди насрочената дата заредили наетия камион с експлозивите, а на вечерта преди 19 април оставили колата на Маквей на няколко пресечки от сградата "Алфред Мъра", като свалили регистрационните табели и оставили надпис на предното стъкло, който указвал, че колата е аварирала и собственика е отишъл да търси помощ. 60 часа по-късно Маквей вече бил в килия и никога повече нямало да бъде свободен. Предстоял един от най-скъпите процеси в историята на САЩ.

Процесът започнал на 24 април 1997 година. До 2001 година, когато Маквей щял да бъде екзекутиран чрез инжекция това безсмилено от гледна точка на изхода дело щяло да струва повече от 80 млн. долара. Безсмислено било, защото колкото и да бил добър главния адвокат на Маквей, доказателствата срещу него били многобройни и непоклатими. Нямало никакво съмнение, че именно той е извършителя на деянието – доказвали го телефонните разпечатки на разговорите му с доставчици на материали за експлозиви, наетия камион – въобще всеки контакт и действие, което предприемал Маквей по подготовката на терористичния акт оставял по някоя следа, която неминуемо сочела към него. Основните свидетели на обвинението – Майкъл и Лори Фортиер, както и сестрата на Тимъти пък съвсем премахнали и най-малките капки на съмнение в журито, че това е човекът отговорен за смъртта на 168те загинали. Адвокатите на Маквей, колкото и добри да били, не могли да сторят нищо. От един момент нататък те дори се отказали от идеята да доказват невиността на клиента си и предприели подхода да смекчат, доколкото е възможно вината му и да го представят по начин, който би предизвикал някакво минимално съчувствие. За целта те описали военните му подвизи в Кувейт, опитали се да го представят като патриот, но нищо не помогнало. След 3 дни размисли журито единодушно го признало за виновен, а два месеца по-късно съдията го осъдил на смърт.

Тери Никълс също е признат за виновен и е осъден на доживотен затвор без право на замяна. Майкъл Фортиер е осъден на 12 години затвор, заради това, че не е предупредил полицията за замислите на Маквей. Към днешна дата се очаква започването на нов процес, на който има възможност Тери Никълс да бъде осъден на смърт.