Особености на някои специфични видове оглед

Изисквания при огледа на трупа на жертвата и фотографиране на трупа

Най-ценни указания за следите от престъплението и за това къде и как да се търсят, следователят може да получи в резултат на внимателното изучаване на трупа на жертвата на престъплението. Като се има предвид, че трупът отразява действията на убиеца и действията на убития преди смъртта, то при неговия оглед е необходимо да се изясни:

- Какви следи е трябвало да се оставят в резултат на извършеното престъпление.

- Къде може да се търсят тези следи.

- Как може да се търсят.

Качествен и пълноценен оглед на трупа може да се извърши единствено в присъствието на съдебен лекар, затова и неговото присъствие се явява абсолютно задължително.

Успехът на разследването на делата, свързани с убийство, в значителна степен зависи от установяването самоличността на убития. Ето защо огледът на трупа започва с изясняване именно на това обстоятелство.

Една от основните задачи при оглед на труп с неустановена самоличност се заключава в това - да се издирят и зафиксират най-важните и характерни данни, с помощта на които самоличността на трупа по всяко време ще може да бъде установена.

Ако в момента на започването на огледа самоличността на трупа не е установена, следователят трябва да призове местни жители и да ги разпита дали не познават убития.

Ако се е убедил, че не е възможно по време на огледа да се установи самоличността на убития, следователят отбелязва в протокола за прегледа на труп всички данни, които са необходими, за да може по време на по-нататъшните следствени действия да бъде установена самоличността на убития. В тези случаи е необходимо да се направи т. нар. словесен портрет, т. е. да се охарактеризира външността на убития, при което особено старателно трябва да бъдат описани неговите особени белези (татуировки по тялото, бенки, брадавици, рани и др.). Абсолютно точно трябва да бъдат описани дрехите на убития, техните най-характерни признаци, а така също и намерените в тях предмети. Дрехите и предметите, намерени във и около убития, трябва да се запазят, за да може при нужда да бъдат показани на лицата, които ще разпознават убития.

В онези случаи, когато трупът в момента на откриването му е в напреднал стадий на разложение и е загубил своята външност, или умишлено е бил обезобразен от престъпника за да се затрудни неговото разпознаване, следователят трябва да даде указание на съдебно-медицинския експерт, ако е възможно да приведе външността на убития във вид, близък до вида, който той е имал приживе.

В някои случаи се оказва, че убитият е бил дактилоскопиран от органите на МВР: Ето защо с цел неговото идентифициране е необходимо да му, бъдат снети дактилоскопни отпечатъци, т. е. да бъде дактилоскопиран. Това действие се извършва от експерта криминалист с помощта на съдебния медик.

Естествено, че при огледа на трупа не може да се ограничим със събирането на данни, необходими за установяване на неговата самоличност. Старателният оглед на трупа позволява да се съберат и данни, с помощта на които може да се отговори на изброените по-горе основни въпроси на разследването. Изучаването раните върху трупа, техният характер и произход, позволява да се направи извод за начина, до който е извършено убийството; за причините на смъртта, за предшестващата убийството борба между жертвата и престъпника, за оръжието, ползвано от престъпника. За разрешаването на тези въпроси допринася изучаването на дрехите и позата на трупа.

При огледа на трупа е необходимо да се изпълнят следните изисквания:

А) ТОЧНО ДА СЕ ОПИШЕ ПОЗАТА НА ТРУПА. Често пъти една ясна подробност, характеризираща позата на трупа, дава възможност да бъде разрешен твърде сложен и спорен въпрос: дали в дадения случай е имало убийство или самоубийство. Така например по едно дело, по което е възникнало такова съмнение, трупът е бил намерен, обесен в стаята. Внимателното изучаване на позата на трупа позволило да се отхвърлят всякакви съмнения. Ръцете на обесения се. намирали в джобовете му, китките на ръцете конвулсивно стискали хастара на панталона и били вкочанели в такова състояние. Такава поза на трупа (често срещаща се при самообесилите се) не би могла да се създаде изкуствено. Чрез допълнително придобитите данни този извод бил потвърден категорично.

Б) ПОДРОБНО ДА СЕ ОПИШЕ ВЪНШНИЯТ ВИД НА РАНИТЕ И ПОВРЕЖДАНИЯТА НА ОТКРИТИТЕ ЧАСТИ НА ТЯЛОТО. Особено внимателно при това трябва да се отбележат данните за цвета, формата, размерите на тези рани и повреждания, а също и особеностите, които характеризират състоянието на тялото около поврежданията (изгаряния, следи от опушвания и т. н.).

В) ПОДРОБНО ДА СЕ ОПИШАТ ДРЕХИТЕ НА ТРУПА. При това трябва да бъдат указани, както характерните особености на костюма, така и намерените повреждания върху дрехите. При огледа на дрехите на трупа е необходимо да се огледа онази тяхна част, която е била прилепнала към земята, а също и подметките. Намирането върху тези части на дрехите и обувките, частички от пръст и други предмети, каквито няма и не е могло да има на местонаходжението на трупа, свидетелстват за това, че трупът е преместен от друго място.

Щателно трябва да бъдат зафиксирани т. нар. явления по трупа- вкочаняванията и петната по трупа. По тези явления и други подобни може да се установи времето на настъпването на смъртта.

Вкочаняването на трупа става поради посмъртното свиване на мускулите в човешкия организъм. Вкочаняването започва от 2 до 4 часа след настъпването на смъртта. След 10 до 12 часа вкочаняването обхваща вече цялото тяло. Ето защо в някои случаи по степента на вкочаняването могат да се направят изводи за интервала от време, в който е извършено напр. убийството.

Петната по трупа, които имат розов, червеникав, синкав, виолетов цвят, се появяват скоро след настъпването на смъртта и най-голямо развитие достигат след 10 до 12 часа. Следователно по вида на петната върху трупът също може да се съди за времето на настъпването на смъртта. Друг признак, по който също може да се съди за времето на настъпването на смъртта, е степента на разложението на трупа, ако той бъде намерен, разбира се, продължително време след убийството.

С помощта на съдебно-медицинския експерт установяването на времето на убийството може да стане и въз основа на анализа (изследването) на храната, намерена в стомаха и червата на загиналия.

Тъй като огледът на трупа е от първостепенно значение за изхода на делото, то при съставянето на протокола за оглед на трупа най-старателно в него трябва да се опише:

• Местонахождението и месторазположението на трупа.
• Словесен портрет на трупа, т. е. неговите общи свойтства и характеристики (пол, възраст, ръст, цвят на кожата, цвят на очите, косите, охраненост, описание на лицето, главата, очите, носа, ушите, зъбите, езика, шията, китките на ръцете).
• Позата на трупа.
• Дрехите на трупа.
• Предметите, намерени в трупа (часовник, цигари и др.), както и покрай него.
• Микрочастици върху трупа (косми влакна, частици от растения и пр.).
• Поврежданията върху трупа.
• Явлението на трупа (вкочаняване, петна и др.).
• Месторазположението и характера на предметите и следите, които се намират около трупа.

ФОТОГРАФИРАНЕ НА ТРУПА

Явява се едно от най-важните следствени действия, при разследването на дела, свързани с убийства.

Фотографирането на трупа и неговото местонахождение трябва да се извършва незабавно след пристигането на местопроизшествието, преди започването на огледа. С това действие се зафиксирва трупът със заобикалящата го обстановка, общият вид и поза в момента на неговото намиране. В случай, че трупът е променил своето месторазположение, т. е. други лица са го местили преди идването на следствените органи, снимката се извършва при завареното положение. При това може да бъде направена допълнителна снимка и при възстановено въз основа на свидетелски показания, положение на трупа, което, разбира се, задължително се отбелязва в огледния протокол с указване точните данни на свидетеля, по чиито показания е направено възстановяването.

Трупът трябва да се фотографира най-малко в три пози (отгоре и от две различни страни, а при необходимост и от други гледни точки). Ако обстановката не позволява цялостно заснемане на трупа, той се снима по правилата на линейната панорама - на части. За грешка се счита фотографирането на трупа откъм главата или откъм краката, тъй като в тези пози в резултат на фотодеформацията изображението на трупа върху снимката се явява съкратено.

Отделните детайли от трупа и дрехите, като например рани, трупни петна и др. следи от насилие, се снимат по правилата на мащабната фотография - задължително с мащабна линийка.

Предишна тема   Следващата тема