Нападението

На 18.11.2002 г. капитан Славчо Пеев Софрониев започнал работа след вдигане на поделението, в което служел, под тревога в 04,30 ч. През целия ден бил ангажиран с преглед на войници, а вечерта се наложило по спешност да откара болен войник за лечение във Военната болница в гр. Хасково. Транспортът се извършвал с линейката на поделението марка „Ланд-роувър", управлявана от редник Любомир Атанасов Воденича­ров. Към 23,45 ч., след като оставили болния, потеглили обратно за поделението, като капитан Софрониев, като старши на линейката, пътувал на предната дясна седалка до тази на водача. Поради настъпилата силна умора от близо 20-часовия работен ден той заспал.

Около 00,15 ч., когато се намирали на около 20 км от поделението, редник Воденичаров забелязал, че край пътя е паркиран аварирал автомобил, а до него стоял неговият познат Златан Миролюбов Пенчев. Без да вземе разрешение от капитана, Воденичаров преустановил движението на управлявания от него автомобил и излязъл навън, за да помогне на приятеля си.

Тъй като не бил обезопасил линейката, поради наклона на пътното платно тя започнала да се движи напред. Воденичаров и Пенчев веднага тръгнали след автомобила, като пръв до вратата на водача стигнал Пенчев. Редник Воденичаров му извикал да отвори вратата и да се опита да спре автомобила. Поради непознаване устройството на бравата Пенчев не успял да направи това бързо, но все пак отворил и се опитал да издърпа ръчната спирачка.

В този момент от виковете и шума, идващ отвън, капитан Софрониев се събудил и възприемайки непознат силует в автомобила и виковете на Воденичаров, помислил, че има нападение над него и автомобила. За да се защити, той извадил намиращия се в джоба на шубата му пистолет „Макаров", зачислен му по служба, заредил го и произвел изстрели по посока на лицето, намиращо се в очертанията на вратата. Един от куршумите попаднал в лявата ръка на Пенчев, при което той се изплашил и се отдръпнал. На свой ред Воденичаров направил опит да спре продължаващия да се движи автомобил и застанал на мястото на Пенчев в очертанията на отворената врата. В тъмнината капитан Софрониев не могъл да го разпознае и продължил да стреля. Куршумите попаднали в тялото на редник Воденичаров и го наранили смъртоносно, при което той паднал на асфалтовата настилка. След като Софрониев спрял автомобила и разбрал, че е прострелял Воденичаров, той качил него и Пенчев в линейката и ги откарал в болницата, където била констатирана смъртта на Воденичаров. Наказателната отговорност на Софрониев била ангажирана за осъществени състави на престъпления по чл. 123, ал. 4 вр. с ал. 1 и по чл. 134, ал. 4 вр. с, ал. 1, т. 2 НК.

Заето от "Казуси по наказателно право" с автори Лазар Груев и Ралица Илкова