Трима приятели

На 03.10.2002 г. вечерта, в заведение, находящо се в центъра на гр. Плевен, се намирали Георги Атанасов Белопитов, 37-годишен, Мирчо Славов Бедров, 39-годишен, и Живко Илиев Степанов, 41-годишен, близки приятели и съседи. Там тримата си поделили бутилка от 750 мл ракия и 500 мл вино, в резултат на което в края на вечерта и тримата се намирали в състояние на обикновено алкохолно опиване от средна степен.

Около 23,00 ч. те били приканени да се разотиват, тъй като работното време на заведението изтичало. Преди да си тръгне, Белопитов допил чашата си и я прибрал в левия джоб на панталона, като обяснил на приятелите си, че прави сервиз и вече имал три такива чаши. Веднага след това Белопитов и Бедров напуснали заведението, а Степанов останал, за да си купи цигари от бармана. Докато чакали приятеля си навън, между Белопитов и Бедров възникнал спор, който бързо прераснал в скандал. В хода му Белопитов блъснал Бедров с длан в областта на рамото и му заявил, че си тръгва, тъй като не желае повече да говори с него. Тогава Бедров му нанесъл удар с юмрук в областта на корема, а след като Белопитов се привел, му нанесъл удар с крак в областта на дясното бедро. В резултат на нанесените му удари Белопитов паднал ляво-странично на земята, при което поставената в джоба му стъклена чаша се счупила и едно остро парче от нея прерязало окръжността на бедрената му артерия. Смъртта на Белопитов настъпила за около 15 минути в резултат на остра кръвозагуба.

Оставяйки приятеля си да лежи на земята, Бедров се върнал обратно в заведението, за да прикани Степанов да побърза. Заварил го в разгорещен спор с бармана Давидов по повод отказа на последния да му продаде цигари. Бедров веднага се спуснал да помага на Степанов, като нанесъл силен удар с юмрук в областта на лицето на Давидов, с което го повалил. При падането си Давидов ударил главата си в циментовата замазка, в резултат на което изпаднал в безсъзнание, от което не излязъл до настъпване на смъртта му на 06.11.2002 г.

Заето от "Казуси по наказателно право" с автори Лазар Груев и Ралица Илкова