Откраднатото колело

На 18.09.2003 г., около 14,30 ч., Людмил Стаменов Ставрев, 16-годишен, се намирал в района на пазар „Г. Кирков" в гр. София и наближавал магазина, в който работела неговата съседка Диляна Михайлова Андреева, 17-годишен, на която бил помолен да предаде важно съобщение.

В магазина имало клиенти и докато изчаквал познатата му да се освободи, Ставрев разглеждал новия й велосипед, за който било установено, че е на стойност 74,60 лв. Няколко минути по-късно Андреева дошла при него и двамата повели разговор. Малко преди да се разделят Ставрев я запитал дали може да вземе велосипеда й до края на работното време, срещу което тя не възразила.

Близо три часа Ставрев обикалял града с велосипеда на Андреева, тъй като от дълго време искал да притежава такъв. Около 17,30 ч. Ставрев се упътил повторно към местоработата на Андреева. Наближавал с нежелание, тъй като обиколката на велосипед много му допадала. Внезапно му хрумнало да задържи още известно време велосипеда, а на Андреева да съобщи, че е одраскал боята му и го е оставил при свой приятел, за да гопоправи. Затова вместо да върне велосипеда, продължил да го управлява из града.

След като се прибрала от работа, Андреева неколкократно търсила Ставрев в дома му и към 22,30 ч. се отказала да звъни повече. Ставрев се прибрал около полунощ, а на следващата сутрин напуснал дома си около 07,00 ч., вземайки със себе си и велосипеда. Така постъпил и през следващите няколко дни.

Върнал велосипеда на Андреева едва на 29.09.2003 г. Тъй като му била много ядосана, когато го видяла да наближава магазина, Андреева излязла, изчакала го да спре и силно го блъснала с ръце в областта на раменете, при което Ставрев загубил равновесие и паднал настрани. При това левият му крак останал затиснат под велосипеда, в резултат на което получил усукване на коленната става, довело до трайно затруднение на движението на долния ляв крайник за период от около 60 дни.

По жалба на Андреева било образувано предварително производство срещу Ставрев за престъпление по чл. 206, ал. 1 НК, а по-късно тя самата била привлечена към наказателна отговорност за престъпление по чл. 129, ал. 1 НК.

Представителят на държавното обвинение, определен за наблюдаващ наказателното производство срещу Ставрев, след запознаване с материалите по делото преценил, че деянието, макар и да осъществява състав на престъпление, не разкрива висока степен на обществена опасност и е извършено от обвиняемия поради лекомислие, а не с цел противозаконно извличане на облага. Ето защо с мотивирано постановление от 10.11.2003 г. прокурорът прекратил образуваното наказателно производство срещу Ставрев и изпратил материалите по делото на местната комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетни и непълнолетни за вземане на съответна възпитателна мярка по ЗБППМН.

На заседанието на местната комисия, проведено на 27.11.2003 г. в състав от председател и двама членове, било разгледано образуваното срещу Ставрев възпитателно дело и било решено спрямо него да бъдат взети два вида възпитателни мерки, а именно задължаване да се извини на пострадалата ипредаване на родителите със задължение за полагане на особе­ни грижи от тяхна страна. На 28.11.2003 г. комисията служебно изпратила преписката на районния съдия, който преценил, че не се налага допълнително изслушване на нарушителя и неговите родители или събиране на други доказателства, и в закрито заседание се произнесъл с решение, с което потвърдил решението на комисията. Препис от решението било изпратено на Ставрев, роди­телите му и местната комисия за изпълнение.

Досъдебното производство срещу Андреева приключило с изготвяне и внасяне в СРС на обвинителен акт за престъпление по чл. 129, ал. 1 НК. Разглеждайки делото в разпоредително заседание, съдията докладчик преценил, че поради невисоката степен на обществена опасност на деянието и неговия извършител не се налага Андреева да бъде предавана за съдене, тъй като по отношение на нея могат да се приложат успешно възпитателни мерки по ЗБППМН. Ето защо съдът преценил, че същата следва да бъде настанена в социално-педагогически интернат за срок от седем месеца.

Заето от "Казуси по наказателно право" с автори Лазар Груев и Ралица Илкова