Тед Бънди

Предистория

Тиодор Робърт Коуел е роден на 24 ноември 1946 година във Бърлингтън, щата Върмонт (САЩ). Той бил извънбрачно дете на Елеонор Коуел и летец-ветеран, който така и не изиграл никаква понататъшна роля в живота им. Когато разбрала за бремеността си и страхувайки се от негативното отношение на обществото, в което предбрачния секс бил табу, а на самотните майки не се гледало с добро око, Елеонор избягала от Филаделфия и до раждането живяла в католически дом за жени в нейното положение. Кратко след това тя се върнала при родителите си, като за пред хората тя не била майка, а по-голяма сестра – майка й и баща й, за да избегнат срама твърдели, че детето е тяхно. Самият Тиодор мислел много време своите баба и дядо за родители.

Дали защото истината лъснала или поради други причини, 4 години по-късно Тед и майка му се преместили в Тахома, Вашингтон при роднини. В подкрепа на първият вариант, говори факта, че по-това време Елеонор сменила името си на Луис, под което име и се срещна по-често в статиите за известния си син.

В Тахома Луис се запознала с военния готвач Джони Бънди, за когото се омъжила съвсем скоро след това. Така 5 годишният Тиодор Робърт Коуел вече станал Тиодор Кулпепър Бънди – най-големия от общо 5 деца в семейството, които се родили по-късно.

Не са известни факти от детството на Тед Бънди, които по някакъв начин да провокират бъдещото му поведение. Напротив – братята и сестрите растяли в среда, повлияна от християнските ценности и се радвали на голямо внимание от родителите си. Джони Бънди полагал големи усилия да се сближи с доведения си син – водел го на къмпинзи, бейзболни мачове и прочие, но това не помогнало и връзката баща-син просто не успяла да се осъществи. Проблемът може би в по-голяма степен бил в самия Тиодор – и в училище той бил необщителен, ужасно срамежлив и неуверен в себе си. Тези качества му осигурявали множество подигравки и скроени номера от съучениците. В големи семейства, израстването на дете с такъв характер е малко вероятно, но в случая разликата в годините между Тед и останалите деца, му отреждали в по-голяма степен ролята на родител и бавачка, отколкото на приятел.

Изследователи на характера и поведението на Тед Бънди, твърдят, че той винаги се е чувствал чужд спрямо заобикалящата го среда. Така в първите години на училището той изобщо не пасвал на съучениците си. С времето обаче това се променило. По друг начин казано – Тед се приучил да се държи и да действа като останалите деца, при все че чувствал някакво объркване в дъното на душата си. В средното училище, той вече бил общителен младеж с голяма популярност и много време след това тогавашните му съученици щели да си го спомнят като добре облечен човек с прекрасни маниери . Освен това през всичките години на обучението си, бъдещият сериен убиец получавал оценки много по-високи от средните и участвал в множество извънкласни занимания. Основно се вълнувал от политика и право. Рядко обаче излизал с момичета, въпреки популярността си.

След средното училище Тед Бънди бил приет в Вашингтонския университет, където започнал да посещава лекции и съответно да работи, за да се издържа. Преминал през множество длъжности, включително чистач на обувки, но никога не се задържал за дълго на една и съща работа. Според работодателите му, той не бил човек, на който може да се разчита и все пак такова поведение било напълно нормално за един студент – още повече, че Бънди доста сериозно се бил заел с обучението си.

Първата любов

През пролетта на 1967 година, 21 годишния Тед Бънди срещнал любовта на живота си. Тя била красиво и изтънчено момиче от богат калифорнийски род. Тед не можел да повярва, че жена от такава класа изобщо му обръща внимание. Фактът обаче, че и двамата обичали много скиорството, им помогнал да се сближат по време на няколкото ски-ваканции, при все че и двамата имали много различия. Най-голямото от различията било, че докато Тед бил влюбен до полуда в приятелката си, последната не изпитвала същото към него. Тя не можела да си представи връзката им в далечно бъдеще, тъй като не смятала, че той има някакви сериозни и реални амбиции. Когато през 1968 година тя завършила обучението си, напуснала Вашингтонския университет, а заедно с това и приятеля си. Тед се опитал да я впечатли, като спечелил лятно обучение в Станфордския университет, но и това не помогнало. Той бил съкрушен. Всъщност психолози твърдят, че Тед Бънди така и не успял да се възстанови от раздялата.

След края на връзката, интересът на Бънди към занятията в университета се изгубил. След известно време той дори прекъснал. Всячески се опитвал да си върне любовта – пишел писма до Калифорния, където била бившата му приятелка , но резултат нямало.
Вместо това наяве излязла една дълго криена тайна – неговата сестра, всъщност му била майка. Странното в случая било, че докато отношението на Бънди към истинската му майка не се променило, то отношенията му с доведения му баща се променили изключително негативно. Според други изследователи, истината била за майката била разкрита още, когато Тед бил на 4 години - времето, когато се преместили да живеят в Тахома. Това е и по-логичната възможност.

Дали раздялата с приятелката и узнаването на истината са в основата на голямата пукнатина, която се образува в характера на Тед Бънди? Според някои – не ! Твърди се, че още от малък той е имал съмнителна репутация – някои са успявали да го прозрат, други не. Тед често лъжел, а освен това крадял и дребни неща от училище и работата. В последствие този навик се развил до влизания в злом и кражби на ценни вещи. При това – според психолозите – без никакви чувство за вина и дори с наслада. Освен това с времето той се израстнал от срамежлив и интровертен, в силно фокусиран и доминантен мъж.

Ново начало

През 1969 година Тед се върнал във Вашингтонския университет, където започнал да изучава психология и се справял блестящо. Получавал награди и бил един от любимците на професорите. Някъде по това време той се срещнал и с друга жена, която щяла да изиграе не малка роля в живота му – Елизабет Кендъл. Тя била срамежлива и свита разведена секретарка с малка дъщеря. В Бънди тя видяла перфектния мъж за себе си и перфектния татко за детето си. Имала голямото желание, което често и споделяла с него, за брак, но той твърдял, че не бил готов, тъй като имало още много какво да постига. Елизабет дотолкова го обичала и вярвала в щастливото им общо бъдеще, че дори не казвала нищо, когато усещала или разбирала, че той се среща и с други жени. Тези жени не били кои да е - сред тях била и бившата му любов от Калифорния...

Периодът след 1969 година бил изключително плодотворен за Тед Бънди. Той станал самоуверен и успешен млад мъж, който имал всички изгледи да постигне големи успехи. Интересите му варирали в две посоки – политика и право. Усилено работил по кампанията за преизбиране на Вашингтонския губернатор, което му позволило да създаде връзки с определени силни политически фигури в Републиканската партия. По линия на университета, Тед участвал и в проект за горещ телефон, на който се обаждали хора със самоубийствени нагласи. Дори полицията в Сиатъл го наградила, защото с риск за живота си, успял да спаси 3 годишно дете от удавяне в езеро.
През лятото на 1973 година Тед Бънди бил на посещение в Калифорния, във връзка с дейността на Републиканската партия. Там той се срещнал за първи път от няколко години със старата си приятелка, с която иначе поддържал връзка само чрез писма. Тя била изумена от трансформирания мъж, когото видяла. Нищо не било останало от стария Тед, когото тя познавала и който бил отнесен, неуверен и незрял. Няколко пъти се срещали и тя се влюбила в него. Той пък от своя страна на няколко пъти вмятал в разговорите помежду им, темата за брака. През февруари 1974 обаче изведнъж Тед загубил целия си интерес към нея – нещо повече – той дори спрял да контактува с нея. Според някои – планът за отмъщение провървял. И тя сега се чувствала отхвърлена, както отхвърлила него преди време.

Убийствата

Линда Ан Хейли била 21 годишна студентка по психология във Вашингтонския университет - висока и слаба, със дълга тъмно кестенява коса и вечно усмихната. Водила метеорологичните прогнози в местното радио, пеела прекрасно, а професионално обичала да работи с умствено-изостанали деца.

На 31 Януари 1974 година, Линда и няколко нейни приятели вечеряли навън, изпили по няколко бири, но не се забавили дълго, така че тя успяла да се прибере в къщата, която споделяла с още четири нейни състудентки преди 22.00 часа. Погледала телевизия, провела телефонен разговор с приятеля си и легнала да спи. Съквартирантите й впоследствие споделят, че не са чули нищо необичайно онази нощ. Единственото изключение бил будилника на Линда, който се включил, както обичайно, в 5.30 сутринта, но продължил да звъни продължително време – никой не го изключвал. След известно време една от съквартирантките не издържала и нахълтала в стаята за да го изключи. Изненадала се, когато видяла, че Линда вече била излязла, а леглото й било оправено. Странното било, че тя почти никога не си оправяла леглото, още повече по такъв начин, по какъвто било сторено това сега. В последствие полицията щяла да открие, че калъфката на възглавницата и горния чаршаф липсвали.

Към 6.30 в къщата позвънили от радиото, тъй като Линда все още не се била появила там, а вечерта й родителите и я потърсили, тъй като изпуснала уговорка за вечеря. Последвало позвъняване в полицията.

При огледа, върху възглавницата била намерена малка капка кръв, която впоследствие се оказала кръвта на изчезналото момиче, както и кръв върху пижамата й, която била грижливо прибрана в гардероба – за сметка на това някои други дрехи липсвали. Друга следа била една отключена врата в къщата, която винаги била грижливо заключвана. Разследването достигнало до извода, че някой е влизал в къщата, преоблякъл е Линда и след това я е отвлякъл – всичко това изключително методично и много тихо. Изводът им още повече се затвърдил, когато в следващите месеци все по-често и по-често започнали да се появяват случаи на изчезнали студентки, като приликата между отделните случаи била плашеща. Обект на отвличанията били бели, слаби, необвързани жени, непретенциозно облечени и с дълга коса.

Случаите, разбираемо се разчули из университета, студентите станали бдителни и след време в полицията започнали да се получават сигнали за съмнителен мъж с превръзка на ръката или крака, който в някои от случаите носел много книги и след като ги изпуснел, молел за помощ подминаващите жени, а в други седял на паркинг, откъдето били изчезнали две момичета и отново молел за помощ, този път обаче, тъй като имал проблеми със запалването на колата си – Фолксваген Костенурка.
Едва през август 1974 година ужасната истина лъснала, когато в в природен резерват били открити телата на две от отвлечените момичета или по-скоро техните останки. Това били Джанис От и Дениз Наслънд, които били изчезнали на 14 юли. При разпитите станало ясно от двойка, която на този ден била на пикник и последни видяли Джанис, че млад красив мъж с превръзка на ръката помолил момичето да му помогне, тъй като не можел да качи лодката в колата си. Повече никой не я видял.

Дениз пък била с приятели в същия парк, но след като отишла до тоалетната, не се върнала. Двойка момичета, които я видяли за последно, били помолени от младеж на име Тед, който бил със счупена ръка, да му помогнат с лодката му – те отказали, но Дениз, дочула разговора, се притекла на помощ. Това коствало живота й.

Скоро след това – на 18 октомври 1974 година, но вече в щата Юта, изчезнала дъщерята на местния полицейски шеф. 9 дни по-късно била намерена мъртва – изнасилена и удушена. 13 дни по-късно убиецът взел още една жертва – 17 годишната Лаура Ейми. Била пребита с железен лост и изнасилена. Жестоките убийства накарали разследващите да вложат всички усилия, които скоро дали резултат , тъй като се осъществил контакт с колегите им от Вашингтон и се достигнало до извода, че убийствата много си приличат. Много вероятно било убиецът да бъде един и същ.

Междувременно благодарение на свидетелите, които били видели странния мъж със счупена ръка или крак на име Тед, бил съставен рисуван портрет на предполагаемия убиец, който бил публикуван във пресата. Там той попаднал пред погледа на близка приятелка на Елизабет Кендъл (тогавашната приятелка на Тед Бънди), която веднага го разпознала. Самата Елизабет също се съмнявала – приятелят й имал Фолксваген костенурка, като описания в статията, а й била виждала превръзки и гипс в стаята му, при все, че той никога не бил чупил крайници.

През август 1974 година Елизабет Кендъл се обадила в полицията и заявила, че приятеля й може би има връзка със скорошните убийства. Дала и негови снимки, които били показани на свидетелите, но те не успели да го познаят, затова разследващите не поели по тази следа.

На 8 ноември 1974 година убиецът щял да направи грешката, която била началото на поредицата от събития, които щяли да доведат до обичайния край. 18 годипната Керъл ДеРонч се разхождала в книжарница в търговски комплекс в Юта, когато приятен мъж се приближил до нея и я помолил да дойде с него до колата й, тъй като бил забелязал някой да се върти около нея и имал съмнения, че може нещо да е било откраднато. Керъл решила, че мъжът е охрана в комплекса и го последвала. На паркинга проверила колата си, но всичко било на ред и нищо не липсвало. Офицер Роузланд, както се представил човека, обаче пожелал да я ескортира до полицейския участък, където да подаде оплакване. Тя го последвала до колата му – Фолксваген костенурка. Такъв автомобил основателно предизвикал съмнения в нея, но мъжът показал полицейската си значка и тя се качила с него.

Колата отпрашила в посока противоположна на полицейският участък и не след дълго спряла. Керъл била много уплашена и когато мъжът се опитал да й сложи белезници, тя започнала да крещи със всички сили. Той извадил пистолет, а тя в пристъп на истерия отворила вратата на колата и се изтъркулила на земята до нея. След секунди видяла, как „полицаят” се доближава към нея с метална тръба. Успяла да го удари с крак в слабините и побягнала. След няколко секунди се озовала на шосето пред кола на случайно минаваща двойка. Скочила вътре и започнала да крещи, че там има полицай, който се опитал да я убие. Те я отвели директно в полицията, където разтреперано и с белезници, провесени от едната й ръка, момичето разказало за случая. Върху якето й била намерена важна улика – капка кръв от извършителя, която била нулева кръвна група – точно такава кръвна група бил и Тед Бънди.

Жаден за кръв, още същата вечер, в която изпуснал Керъл ДаРонч, убиецът се насочил към следващата си жертва – учителка от средно училище, която в съшия момент организирала предстоящата по-късно вечерта пиеса. Насред залата, той й съобщил, че има проблем с колата й и поискал съдействието й за изясняването на случая. Тя обаче била прекалено заета и му отказала. Малко по-късно той отново се насочил към нея, но отново бил отрязан. Все пак сериозно я обезпокоил факта от настойчивостта на мъжа и това, че той продължавал да седи в дъното на залата с втренчен в нея поглед.

По време на самото представление, Деби Кент, която била дошла с родителите си, станала и напуснала залата. Тя трябвало да мине през близкия боулинг и да прибере по-малкия си брат. След това двамата трябвало да се върнат до училището. Това така и не станало. Тя явно дори не успяла да стигне до колата си, която седяла непокътната на паркинга. След повече от месец, очевидец щял да се обади в местното полицейско управлени за да съобщи, че е видял Фолксваген Костенурка да напуска паркинга с бясна скорост същата онази вечер. Но преди това – още същата вечер – при огледа полицаите намерили още една много важна улика – малък ключ от белезници. Те вече имали един изоставен чифт – този от ръката на успялата да се спаси от ръцете на убиеца – Керъл ДеРонч. Когато те изпробвали ключа в въпросните белезници, той се превъртял без никакви проблеми – съвпадал перфектно.

Три месеца след изчезването на Деби Кент, полицаите намерили труп в Колорадо. Останките били на Керън Кембъл – изчезнала на 12 януари по време на семейно пътуване с годеника си и двете си деца. В течение на няколко месеца се открили още няколко трупа – всичките с характерните за серийния убиец наранявания и с външен вид, която прилягал на профила на жертвите, които избирал Тед.

Залавянето

На 16 август 1975 година, сержант Боб Хайуорд патрулирал през нощта в областта на Солт Лейк Каунти, когато забелязал съмнителен светло син Фолксваген Костенурка, който го задминал. Сержантът познавал квартала добре и не помнел някого с подобен автомобил, затова се приближил до задната част на автомобила за да прочете по-добре регистрационната му табела. Шофьорът на фолксвагена в този момент изгасил фаровете и започнал рязко да увеличава скоростта. Боб Хайуорд нямал избор – пуснал сирените и започнал преследване. Фолксвагенът подминал с пълна газ два знака „СТОП” преди да се отбие и да спре крайпътна бензиностанция. След това шофьорът слязъл от колата си и се запътил към спрялата зад него патрулна кола. Полицаят поискал документите му – лицето на което принадлежали се казвало Тиодор Роберт Бънди. В този момент пристигнало и подкреплението, което бил повикал сержанта. Тримата претърсили костенурката и открили метална тръба, ски маска, въже, белезници, жица и пикел. Бънди бил арестуван по подозрения във взломаджийство.

Съвсем скоро след ареста полицията успяла да направи връзка между задържания и похитената преди време Керъл ДеРонч. Откритите у него белезници били същия модел, както тези изоставени на ръката на жертвата. Имало и други съвпадения – колата, металната тръба и т.н.

На 2 октомври 1975 година Керъл ДеРонч заедно с учителката, която подготвяла пиесата по времето, на която изчезнала Деби Кент, както и приятелка на последната били поканени да разпознаят нападателя. В редица били наредени 7 мъже с външни характеристики сходни помежду си, като Керъл веднага посочила Тед Бънди, като човекът, който я бил нападнал. Другите две свидетелки направили същото. Самият Тед Бънди отричал всичко, но полицията била сигурна, че именно той е техния човек.

Една от първите важни стъпки по време на разследването било свързването с Елизабет Кендъл – втората приятелка на Бънди след калифорнийската му любов. Нейните показания помогнали в голяма степен за свързването на Бънди с престъпленията му. На 16 септември 1975 година, тя била призована в главното полицейско управление във щата Вашингтон, където била разпитвана от детективите Джери Томпсън, Денис Кауч и Айра Бийл. Видимо стресната и изнервена, тя все пак проявила желание да сътрудничи. Потвърдила, че не била с него в нощтите, когато били извършени убийствата. Тя също така заявила, че Бънди често спял през деня и излизал през нощта без да обясни странното си поведение. Освен това сексуалният му интерес към нея бил спаднал, а когато се проявявал бил изцяло повлиян от перверзни фантазии.

С времето разследването се добивало до все повече информация и съответно доказателства. Намерени били материалите, с които Бънди имитирал счупвания на крайници. Били проследени плащанията с кредитните му карти за бензин, което пък доказвало, че той се е намирал на местата, където са изчезвали жертвите му, по същото време. Все повече нови свидетели потвърждавали, че са го виждали на местопрестъпленията, а негов приятел дори споделил, че го е виждал с гипсирана ръка, а съвсем кратко след това напълно здрав. Самият Бънди твърдял, че е изцяло невинен.

На 23 февруари 1976 година започнал процеса срещу Тед Бънди по обвинение в отвличането на Керъл ДеРонч. Обвиняемият почти през цялото време седял в пренебрежителна поза, напълно убеден, че журито ще го оневини. Когато обаче Керъл седнала на свидетелското място, разказала за ужаса, който била преживяла преди 16 месеца и след това на въпроса на прокурора, в залата ли е човекът, който я бил отвлякъл, разплакана посочила с пръст Бънди, станало ясно на всички, какъв ще бъде изходът на делото. Тед Бънди бил признат за виновен и осъден на от 1 до 15 години затвор с възможност за помилване. Проблемите му с правосъдието, обаче едва сега започвали. Полицията продължавала да го разследва и открила много важно доказателство – в автомобила му били намерени коси от жертвата, а при проведена експертиза станало ясно, че следите от удари по главата на една от жертвите били със сигурност причинени от лоста, който бил намерен в Фолксвагена на Бънди.

По това време, вече в щатския затвор в Юта, Тед Бънди бил обстойно изследвал от психолози, чийто заключения били смущаващи. Според тях, той бил психопат и невротик, душевно болен и пристрастен към алкохола и наркотиците. Бънди имал силна зависимост от жените и по-точно изпадал в ужас при мисълта да бъде унижен при взаимоотношенията си с тях.

На 22 октромври 1976 година полицията повдигнала обвинение срещу Тед Бънди за убийството на Карън Кемпбъл. Делото било насрочено за 14 ноември 1977 година. При краткото време, в което имал да се подготви Бънди, който се занимавал с право през студентските си години, решил, че няма нужда от такива посредствени адвокати и смятал да се справи сам по време на процеса. За да се подготви, му било разрешено да напуска затвора и да използва библиотеката на съда за проучвания. Това, което всъщност той подготвял било бягство.

Бягство от правосъдие

На 7 юни при едно от посещенията си в библиотеката, Бънди видял, че пазачите му са отклонили вниманието си от него и решил да действа. Насочил се към отворения прозорец близо до него и скочил. Навехнал си глезена, но бил на свобода. Минувачите по улиците на Аспен по нищо не можели да разпознаят беглеца – той не бил в затворническа униформа, нито пък имал белезници на ръцете или краката си. Полицията веднага блокирала изходите на целия град – това било безполезно, тъй като Бънди предполагал това , затова стоял в пределите на града „по-нисък от тревата”. За да се прехванва, влизал с взлом в празни къщи и крадял храната вътре. Това, което обаче наистина му трябвало било кола. С нея много по-лесно щял да премине полицейските барикади. Но дори след като открил автомобил с оставени вътре ключове и отпрашил с него, той все пак бил забелязан и арестуван. Този път белезниците за ръцете и краката не му се разминали.

Почти 7 месеца по-късно, на 30 декември Бънди успял да избяга от затвора за втори път. През дупка в едно от помещенията на затвора, той се промъкнал по тръбите и се озовал в апартамента на един от пазачите. Там той изчакал, докато се увери, че няма компания и съвсем спокойно напуснал зданието през главния вход. За изчезването му било разбрано едва на следващата проверка на затворниците – 15 часа по-късно, когато Бънди вече бил на път за Чикаго.

В началото на Януари жителите на комплекс в Талахаси, Флорида се сдобили с нов съсед – приятно изглеждащ мъж, около 30те на име Крис Хейгън. Много малко хора в този край на Щатите били чували за зловещия убиец, който вилнее по западното крайбрежие, така че Тед Бънди нямал никакви проблеми при разходките си из кампуса на щатския университет във Флорида,както и когато се промъквал и слушал лекции. По-това време Тед намерил и друго призвание – кражбите. Всичко в едностайния му апартамент било крадено – телевизора, хладилника, та дори и храната, която била купувана с откраднати кредитни карти. Но не това била страстта му...

Нова вълна от убийства

На 14 януари, Събота, повечето от съквартирантите-студентки в къщата Чи Омега били излезли да се забавляват. Това било напълно нормално – нямало полицейски час, а момичетата имали навика да се връщат призори. Точно така и направила Нита Ниъри, която пристигнала пред къщата към 3.00 през нощта, слязла от колата на приятеля си и се запътила към входната врата. Сторило й се странно, когато я видяла широко отворена, а още повече се стреснала, когато покрай нея с бързи крачки преминал мъж със синя плетена шапка, която скривала очите му. Първата мисъл, която прелетяла през главата й била, че това е обир. Минала на бегом по стълбите, влетяла в стаята си, събудила съквартирантката си Нанси и й разказала какво е видяла. Двете не знаели какво да правят, така че решили да отидат до стаята на управителката на къщата. По коридора се натъкнали на Карън – друга тяхна съквартирантка, която ходела неориентирано, влачейки се по стените. Цялата й глава представлявала кървава пихтия. Докато Нанси се опитвала да й помогне, Нита събудила управителката и двете заедно започнали да проверяват за останалите момичета по стаите. Още след като отворили най-близката до тях врата те изпаднали в ужас – на леглото лежало живо момиче с множество открити рани по главата от които бликала кръв. Нанси в плач се затичала към телефона и повикала полиция.

При огледа били намерени още два трупа. Момичетата били нападнати докато спяли. Последвалите експеризи установяват, че Лиза Леви била първата жертва – тя била пребита с дървен прът, изнасилена и удушена. По тялото й личали множество жестоки ухапвания. Маргарет Бауман – втората жертва – не била изнасилена, но травмите по главата й показвали много по-голяма жестокост и ярост на убиеца, отколкото при първата. Другите две пострадали – Карън и Кати не могли да помогнат с нищо на разследването – не помнели нищо от вечерта. Единственият свидетел в крайна сметка останала Нита Ниъри.

В същата онази вечер, но малко по-късно през нощта и на не повече от километър от местопрестъплението, започнал да кънти силен шум в един от апартаментите в находящия се там комплекс– дотолкова силен, че събудил спящата в съседния апартамент млада жена. Само след секунди настъпила тишина, което силно я озадачило, така че решила да събуди съквартирантката си и излезли в коридора за да видят какво става. Зад съседната врата се чували стенанията на съседката им Шерил. Пробвали да й се обадят по телефона и след като никой не вдигнал, извикали полиция.

Полицаите пристигнали след буквално след секунди – преди това се намирали на предишното местопрестъпление в къщата Чи Омега. Когато влезли в апартамента на Шерил, те заварили младата жена да седи на ръба на леглото. Лицето й било подуто от ударите по главата. По някаква необяснима причина тя била все още в съзнание. До леглото лежала маска – почти същата каквато била намерена преди време в колата на Тед Бънди. Самите разследващи дори не знаели за съществуването му – координацията между полициите в различните щати била почти нулева.

На 9 февруари 1978 година, полицията в Лейк сити получила сигнал от притеснени родители, които съобщили, че 12 годишната им дъщеря била изчезнала. Започнало масирано претърсване на района, тъй като изчезването й било силно подозрително. Нейна приятелка, която я видяла последна, твърдяла, че Кимбърли Лийч се качила в кола на непознат, който бил спрял до детската площадка, където играели. Тя не могла да опише колата на непознатия.

Тялото на Кимбърли било намерено чак 8 седмици по-късно в щатския парк в Сувани Каунти, Флорида.

Няколко дни преди момичето да изчезне, странен мъж с бял микробус приближил 14 годишно мимиче, което чакало брат си да я прибере. Мъжът твърдял, че е от пожарната и я попитал дали е ученичка в близкото училище. Бил облечен в карирани панталони и военно яке, което й се сторило много странно облекло за пожарникар на служба. Преди ситуацията да се развие, зад ъгъла се показала колата на братът, който качил сестра си вътре, а и сметнал за добре и записал номера на микробуса на мъжа. Щял да го даде на баща си – главен детектив в полицейския участък в Джаксънвил.

След това нещата се завъртяли. При проверката се оказало, че номерата, а в последствие и микробуса са крадени, а при показване на фотоалбуми със снимки на престъпници, братът и сестрата без колебание разпознали Тед Бънди, като човекът, който бил онзи ден при тях.
Всички патрулиращи полицаи били уведомени да следят за белия микробус, но напразно – Бънди вече се возил в нова, наскоро открадната кола ...Фолксваген Костенурка.

Залавяне за втори път

На 15 февруари, офицер Дейвид Лий от полицията, съзрял оранжев Фолксваген Костенурка в квартала, в който патрулирал. Тъй като не помнел никой там да има такава кола, я проверил по регистрационния номер и открил, че е открадната. Започнало преследване, което продължило по същия начин, както няколко години преди това в Юта. Този път обаче Бънди не успял да се измъкне, при все че направил няколко опита, включително нападайки полицая и правейки се на ранен.

С убиеца в затвора и със изключително силни доказателства, всички били сигурни, че резултатът може да е само един – смъртна присъда. Доказателствата наистина били непоклатими – свидетели потвърдили, че видели Бънди да кара белия микробус в деня на изчезването на 12 годишната Кимбърли Лийч. Нейна кръв била намерена по пода на автомобила, а следа от обувката на обиеца – на мястото, където бил намерен трупа. На 31 юли Тед Бънди официално бил обвинен за убийството. Скоро след това щял да получи обвнинение и за касапницата в студентската къща Чи Омега.

На 25 юни започнал процеса по двойното убийство в Чи Омега. Тед Бънди се защитавал сам. Процесът протекъл под изключителен интерес от страна на медии и общество. Твърдяло се, че Бънди е имал над 36 жертви. След по-малко от месец се стигнало и до осъдителна присъда – две смъртни присъди с електрически стол. Най-убедителните доказателства били свидетелеството на Нита Ниъри, която посочила с пръст Бънди, като човека, който онази вечер видяла в къщата и безупречното съвпадение на следите по телата на жертвите и зъбите на убиеца. Самият Бънди твърдял, че е напълно невинен – обвинявал медиите в тенденциозно отношение, което било повлияло на всички. Виновен или не това не бил последния процес за убиеца – предстоял този по обвинението в убийството на 12 годишната Кимбърли Лийч.

Той започнал на 7 януари 1980 год. Този път Тед решил да не се защитава сам, а наел адвокатите Юлий Африкано и Лин Томпсън. Те избрали стратегията – „невинен поради невменяемост”, но не успели да убедят журито в тезата си. От друга страна прокурора представил необорими доказателства – повече от 65 свидетели, които директно или индиректно свързвали Тед Бънди с убитото момиче. Също така текстилните материи, които били намерени по дрехите му и в микробуса били от дрехите на Кимбърли. На 7 февруари журито излязло с присъда „Виновен”.

На 9 февруари, когато трябвало да бъде определено наказанието Тед направил нещо, което изненадало всички. Заедно с Керъл Ан Бууни – една от свидетелките на защитата , разменили брачни клетви, а според законите на Флорида това било достатъчно за да има един официален брак. Минути след това съдията произнесъл 3тата смъртна присъда на Бънди. През октомври 1982г. Керъл родила дъщеря, а бащинството преписала на Тед, което било странно поради факта, че интимни контакти между тях са били невъзможни в този период.

Убиецът не се примирил със съдбата си. Наел нови адвокати, които обжалвали. До 1985 година, той няколко пъти обжалвал – дори успял да отложи насрочената за 4 март 1986 година екзекуция. В края на краищата обаче Върховния съд отхвърлил всички жалби и насрочил изпълнението за 17 януари 1989 година. Малко преди деня, Бънди решил да признае за още убийства. Това, което той споделил било ужасяващо – оказвало се, че понякога запазвал главите на жертвите си като трофеи. Официално се смята, че той е убил 36 жени, а неофициално числото се качва до 100. С признанията си Бънди успял да си издейства малко отлагане, но не и отмяна.

На 24 януари 1989 година, в 7 часа сутрината, Тед Бънди бил убит с електрически ток. Пред затвора имало стотици хора, които бурно аплодирали съобщението за смъртта на убиеца.

по Ракел Бел