Андрей Чикатило

Краят на звяра

1990 година е особено “успешна” за Чикатило. Той успява да извърши 6 убийства, последното от които на 6 октомври недалеч от станцията на горското стопанство. На 13 октомври е открит труп на убита жена (22 годишната Светлана К.) с характерния почерк на убиеца. Това е едно от най-кървавите убийства – убиеца е ял късове от плътта на жертвата преди да я разчлени и да закрие частите с шума. При изграждането на следствените версии за възможните свидетели, се открива ,че сержанта Игор Рибаров на 7 октомври е проверил съмнителен мъж, който имал кървави следи по дрехите , в близост до станцията. След като името на мъжа излиза на яве, оперативните работници разбират ,че той и преди е задържан по този случай. Няколко тайни агенти започват да следят Чикатило.

На 20 ноември 1990 той не отива на работа , защото иска да се отбие при лекар за обработка на счупения си палец – следствие на охапване от една от жертвите. След посещението, за ощаващата част от деня , той решава да се “позабавлява” – събрал чантата си и излязъл на лов.

Намерил момченце и започнал да го уговаря , но майка му го повикала , и Чикатило продължил надолу по улицата, където го чакали трима мъже. Те се представили като полицаии и го арестували. В чантата му били намерени нож, дълга връв и флакон със смазка. При последвалия обиск в квартирата му са намерени 23 ножа, чук, чифт обувки, които съответствали на следите , намерени около една от жертвите.

“ На територията на Ростовска област за периода 1982-1990г. се извършиха повече от 30 убийства на деца и жени със особена жестокост и сексуален мотив. На 20 ноември 1990 година, в процеса на осъществяване на оперативно-издирвателни мероприятия е задържан господин Андрей Романович Чикатило, роден през 1936 год, в Украина, завършил през 1970 год. филологическия факултет на Ростовския държавен университет, член на КПСС от 1960 год, изключен през 1984 год. във връзка с привличане под отговорност за кражба, женен, с две деца , живеещ със семейството си в град Шахт, Новошахтинска област.

Чикатило е арестуван. Предявено му е обвинение за извършените убийства.

Разследването по делото продължава.

Началник на управлението на вътрешните работи , полковник от милицията М.Г.Фетисов”.

Съществена за “успехът” на серийния убиец е способността му да осъществява контакт с жертвите си. Никой никога не е бил принуждаван от него да тръгне с него към линиите с дърветата. Чикатило е прозирал в хората. Той е предлагал точно това, което им е трябвало в дадения момент. На гладните – храна , на жадните – алкохол, на закъснелите – кратък път – винаги безкористно и с усмивка на лице.

Първоначално арестуваният отрича всякаква съпричастност към престъпленията, които са му предявени и чак на десетия ден започва да признава извършеното. Заявява ,че те са плод на нарушената му психика и половото безсилие, че не са предварително планирани и жертвите не са подбирани.

Също така заявява ,че не е целил убийство. Всичко започвало на доброволни начала. Когато обаче той не успявал да задоволи жертвата, те започвали да го обиждат, той се вбесявал до несвяст и започвал да реже. Всичко се получавало спонтанно. Как може за това да бъде обвиняван някой?

Олег Ф. , бащата на Иван, 11 годишен убит на 14 август 1990 година , капитан в милицията , се изказва в съда на 19 май 1992 год. Не успява да започне речта си, като че ли има буца в гърлото. След кратка почивка успява да се съвземе и отчеливо произнася:

“Утре Ваньо щеше да навърши тринадесет години, има рожден ден… Ние с жена ми имаме момиченце. То е на 14 години. Второто ни момченце е на осем. Третото се роди след смъртта на Иван. Искахме да го кръстим на него. Стари роднини ни казаха ,че не бива. Затова го кръстихме Виктор…Да, имам една молба към съда. Моля не го осъждайте на смърт. Не трябва. Нека да бъдат 15 години. Може и по-малко. Но когато го освободят от килиите на КГБ , където го крият толкова дълго време , той ще дойде при нас. Слушай Чикатило, какво ще направим с тебе. Ще повторим всичко , което ти си направил с нашите деца. Чикатило, всичко ще повторим. Ще усетиш всичко…Колко боли”.

Съгласно съдебномедицинската експертиза смъртта на Иван Ф. е настъпила вследствие на 42 прободни рани в гърдите, корема и лявото рамо, което е довело до обилна кръвозагуба.

Андрей Чикатило е обвинен в 53 убийства – 21 на момчета между 8 и 16 години, 14 на момичета между 9 и 17 години и 18 пълнолетни жени. Осъден е за 52. По делото му има 222 тома документи.

По времето на процеса Чикатило всячески се опитал да убеди съдиите ,че е луд , а адвокатът му пледирал ,че няма никакви доказателства освен самопризнанията.

Андрей Романович Чикатило е осъден на смърт по наказателните кодекси на три републики – Украина , Русия и Узбекистан . Моли за помилване президента на Руската федерация – Борис Елцин , но не успява.

14 февруари е студен ден. Температурата на въздуха е -17C. Чикатило е конвоиран от Новочеркаскския затвор до мястото на екзекуцията. Прокурорът го моли да подпише книга, чиито главен герой е той самият. Масовият убиец написва: “Благодаря на вас и на всички, които се мъчиха с мен и нека повече няма хора, като мен – такива престъпници и болни.” , подписва се и поставя датата.

Тогава той все още незнае къде го водят. След като му е прочетен указът на президента , той развълнувано възкликва: “И какво? Сега ще ме разстреляте?”.

В присъствието на прокурор и лекар , присъдата се изпълнява с изстрел в тила. Кръвта на убиеца шурти като от чешма. Сърцето му обаче продължава да бие кратко след това . Някой предалага да бъде застрелян с още един куршум , но лекаря казва ,че няма нужда. Съществува легенда ,че сред общия смут на присъстващите , помощник-изпълнителя казал :

-Стига бе, каза : “..а сърцето още бие..”

-Кой? – отвърнал прокурора;

- Той…Чикатило…

Предишна тема