Андрей Чикатило

Отговорът на полицията

Операцията за разкриване на убиеца е наречена “ Лесополоса” ( по указ на Сталин от 1936 год. , започва масово засаждане на дървета в дълги прави редове особено в равнинните райони, какъвто е и Кубанският. В груб превод “лесополоса” се превежда линии от дървета) , заради мястото , където са намирани труповете на жертвите – редиците от дървета близко до пътя на линията на електричките по маршрут “Ростов – Зверево”. Това е една от най-дългите , трудни и заедно с това най-продуктивни операции, тъй като независимо ,че главната цел не е постигната повече от десетилетие, за сметка на това са разкрити огромно количество други престъпления. Конкретно: разпитани са над 200 000 души , задържани са над 10 000 психично-болни описни за хората, разкрити са над 1000 тежки престъпления.

В екипа на операцията влизат едни от най-опитните оперативни служители по това време. Някои от тях имат по 50 годишен стаж. Независимо от това издирването продължава повече от десет години, като в последните е особено интензивно. Всеки забелязан мъж с дете е бил тайно сниман с фото или видеокамера и след това старалелно изучаван – Кой е? Кое е детето? Бил ли е виждан този човек с друго дете ?

Не само този метод е бил използван в издирването. Стотици оперативни работници от полицията, дегизирани, като работници , овощари, риболовци постоянно наблюдавали района в който се извършвали убийствата.

Участвали и много жени-полицаи, които играели роля на примамка за серийния убиец. Те пътували с електричките преоблечени като бедни леки жени под скритата охрана на техни колеги с надеждата , че маниака ще “клъвне”.

Работата на полицията била изключително затруднена поради факта ,че нямало никакви свидетели. При все това имало една сигурна следа – намерената сперма по тялото на 9 годишно момче загинало лятото на 1982 года , отговаря на четвърта група кръв (аб) – често използвана връзка в криминалистиката , превърнала се в закон.

Този “закон” изиграва лоша шега на следователите. Към 1984 год. една от оперативните групи задържа Чикатило на станция на електричката , тъй като той проявявал съмнително поведение ориентирано към децата намиращи се там. В чантата му е намерен нож и въже. Той е задържан. Скоро след това се разбира и че той е се разследва за кражба от фабриката за която работи – според една от версиите за кражба на акумулатор , според друга – на линолеум. Това е достатъчно за да бъде задържан, докато се разследва дали той е убиеца от линиите с дървета. Когато му взимат кръвна проба, се оказва ,че кръвната му група се оказва различна от тази , която предполагат , че има убиеца,и го пускат.

В последствие се оказало, че Чикатило има физическа аномалия – групата на спермата и на кръвта му не си съотвестват. По този начин , сляпата вяра в криминалистичните закони, дава възможност на съдиста още 6 години да насилва и убива хора.

Влизайки в задънена улица, членовете на оперативната група , отишват да се консултират дори с друг известен по това време сериен убиец – Анатолий Сливко, който по това време очаква смърната си присъда в ставрополския затвор.

Затворникът е много разговорлив. “Първо на първо – казал той – в този случай трябва да търсите не един , а няколко убеца , защото сам човек не е способен на това. Второ – трябва да търсите някой, който има възбуждащ образ.”. Тези съвети , разбираемо въобще не помогнат.

Междувременно Чикатило е уволнен и през януари 1985 год. постъпва на работа, като експедитор в завода за ремонт на локомотиви в Новочеркаск.

За периоди от 6 месеца затихва след което извършва спорадични убийства. През 1988 година настъпва пик – убива 8 души, а през 1989 год. – 9 .

Предишна тема    Следващата тема