Андрей Чикатило

Раждането на убиеца

Тридесетте години на 20 век били повратен момент в историята на СССР. Украина била житницата на огромните съветски територии. Течащата по това време колективизация била гибелна в буквалния смисъл за милиони украинци. Гладът бил повсеместен. Малко известен факт е ,че тези сталински постъпки са довели до ширещ се канибализъм в Украина. През 1931 год. в село Яблочной безследно изчезва Щефан Чикатило – родителите му вярват ,че той е бил изяден от гладни съседи. Друга версия твърди ,че самите родители са изяли детето си. Това не е много невероятно, защото очевидци разказват за такива случаи. В тези тежки години, на 16 октомври 1936 година им се ражда син – Андрей. Може да се вярва ,че случилото се с брат му , опосредствано през родителите му, е повлияло донякъде израждането на това което някой след години ще нарече “убиеца на века”. Но не само.

Семейството живее изключително бедно и както разказва самия Чикатило , по това време той вярвал ,че ще има голяма политическа кариера и ,че мястото му е в Кремъл.

След нахлуването на немските войски в Украина , бащата – Роман е пленен и през 1945 год. от военнопленическия лагер. Има версия , че синът му е хвърлен във ров със трупове , смятан от немците за мъртъв. Връщайки се в родината си бащата е обявен за “предател, изменник и страхливец”. Младият Андрей, който по това време вече е предан октомврист ( “октебрятя” или “внуки Илича” , равносилно на българското “чавдарчета”) осъжда деанието на баща си и въпреки това търпи обиди и насмешки в училище.

“ Септември 1944 год. тръгнах на училище. Бях много срамежлив и необщителен и не намирах начин да се защитя от многото обиди и боя. Дори на учителите им правеше впечатление. В междучасията само плачех. Имам вродено късогледство и не виждах какво пише на дъската , но ме беше страх да попитам. Очила тогава почти нямаше, но аз и така не исках да нося , защото се страхувах ,че ще ми сложат обиден прякор. Едва когато се ожених – на 30 години започнах да нося очила. … Сълзите от обидите по това време ме преследват цял живот.

През 1954 год. , когато бях десети клас , вкъщи дойде някакво около тринадесет годишно момиче, което питаше за сестра ми. Аз й отговорих , че я няма. Направи ми впечатление роклята й. Съборих я на земята. Не съм събличал нея , нито себе си – просто легнах върху нея. Веднага получих еякулация. Бях много засрамен от това и затова си дадох клетва ,че въпреки напиращите желания в мен , няма никога да докосна някой друг освен бъдещата си съпруга.”

?nbsp

Психиатричните изследвания доказват ,че маниаците имат определен неизменен образ в съзнанието , който ги възбужда непреодолимо и ги тласка към действията им. Може би именно случилото се в двора на старата къща в село Яблочное, където младия Андрей повалил на земята момичето, е начало на превръщането на срамежливия юноша в насилник.

Предишна тема    Следващата тема