Андрей Чикатило

Въведение

Сред многото престъпления, които ежедневно допълват богатата криминална хроника има някои, които карат човек да настръхне. Извършени с особена жестокост и по нечовешки начин, те падат под границите дори на престъпния “морал” , а извършителите им се заклеймяват от всички – и праведни и грешни.

Докато тече следствието по делото на Андрей Чикатило – “убиеца на века”, той е затворен и пазен в единична килия в следствения изолатор на КГБ. В съдебната зала стои в специално направена за целта камера. Целта на служителите е не толкова да предотвратят бягство, колкото да опазят затворника от роднините и близките на жертвите, които търсят отмъщение.

“Чикатило” се превръща в нарицателно за маниакалност, съдизъм, нечовечност, извратеност. Медиите го използват и днес , назовавайки така някой от най-бруталните престъпници на деня , чиито деяния обаче бледнеят пред извършеното от украинския звяр. Учените по цял свят мечтаят за такъв обект на изследване, а японски институт дори предлага 20 млн. $ за мозъка му( за “съжаление” офертата им губи сила веднага след изпълнение на присъдата – изстрел в тила.)

В тези случаи винаги изниква въпроса как е възможно израждането на едно човешко същество до такова чудовище. Какви са предпоставките за тази метаморфоза? Дали човек сам е виновен за това, което върши или външни фактори определят поведението му?

Следващата тема