Ал Капоне

Криминална кариера

В началото на 1921 год. Ал Капоне напуска счетоводното място и заминава за Чикаго, по покана на ментора си Джони Торио, който на в този момент управлява огромна престъпна империя състояща се от бардаци, казина и заведения предлагащи алкохол – нелегален по това време. Бизнес нюха на Капоне му позволява бързо да се издигне в престъпната пирамида и скоро той става управител на “Четирите зара” – “щаб-квартирата” на Джони Торио , която представлява публичен дом и казино в едно. Бързо успява да забогатее и купува къща в престижен квартал на Чикаго, където заживява не само със жена си и детето си , но и взима майка си и братята и сестрите си. Пред съседите и обществото се представя за дилър на мебели втора употреба.

По това време Ал Капоне се запознава с един от хората , които в бъдеще ще бъдат сред най-приближените му. Джак Гузик е евреин, чието семейство си е пробило пътя чрез проституция. Това приятелство е много показателно за разбирането на философията на гангстера. Лишен от всякакви предразсъдъци , той успява да избяга от затвореността на италианското емигрантско общество един път като се жени за ирландка и втори път , когато приема за най-добър приятел евреин. Тази му способност съществено определя бъдещата му съдба.

Няколко години след пристигането на Капоне в Чикаго, престъпната дейност процъфтява – градската управа начело с кмета е изключително корумпирана и по този начин осигурява зелена улица за действията на престъпните групи. След избирането за кмет на Уилям Девър , нещата стават по сложни. Той е реформатор, който се стреми да изтръгне корупцията. При все това положението не се променя много , но се променя дотолкова ,че Джони Торио и Ал Капоне решават да пренесат част от бизнеса си във околностите на градчето Цицеро , където чисто и просто могат да купят цялата градска управа.

С това се заема Капоне , като основно му помагат братята му. Франк, който по това време е на 29 години се заема със градската управа, Ралф се грижи за отварянето и подържането на луксозен публичен дом , а самия Ал отваря казино , наречено “Корабът”.

“Инвазията” на Капоне в Цицеро не среща никакви проблеми с изключение на статиите на журналист в местен вестник, който не пропуска и издание в което да не разкрива престъпния характер на дейността на братята. Това дотолкова въздейства върху жителите , че застрашава успехът на подържаните от Ал Капоне кандидати в местните избори през 1924 год.

При тяхното провеждане напрежението ескалира, когато групи на Капоне отвличат работещи в избирателните кампании на конкурентите и заплашват избиратели. Шефът на полицията в Чикаго много скоро разбира за това и веднага изпраща 79 полицаи със пушки , преоблечени като цивилни и в необозначени коли. Пристигнали в Цицеро , те по случайност виждат на улицата и успяват да разпознаят Франк Капоне. Насочват се към него с вдигнати оръжия , при което той изважда револвера си. След секунди пада мъртъв на земята.

Ал Капоне е бесен. Отвлечени са още лица от избирателните кампании, открадват се кутии с бюлетини, убит е член на комисия по избора. В крайна сметка Белязаното лице печели изборите.

Погребението на Франк Капоне е ненадминато по пищност дотогава. Само за цветя са изхарчени над 20 000 $. Шефът на полицията в Чикаго изпраща същите полицаи , които преди това е изпратил и в Цицеро , да охраняват събитието. Въпреки това Ал Капоне успява да сдържи гнева си и да не насочи цялата си мощ в една война срещу полицията.

Това не става обаче , когато при него идва приятелят му Джак Гузик и се оплаква от Джо Хауърд , дребен престъпник , на когото е отказал заем. Ал Капоне го намира, като последния се обръща към него с думите “сводник –макаронаджия”. Това е пагубно решение и Джо Хауърд намира смъртта си прострелян секунди след това.

Въпреки усилията на блестящия прокурор МакСвигин и желанието му да вкара Капоне зад решетките , свидетелите на убийството изненадващо загубват всякакъв спомен за случилото се и така Ал Капоне успява да избегне присъдата “виновен”. С този случай той открива истинското си лице пред света. Желанието му да бъде смятан за обикновен търговец на мебели втора употреба вече е неизпълнимо.

На 25 години Ал Капоне е “крал” на Цицеро и един от най-мощните гангстери в Чикаго. Той е и една от най-големите мишени на гангстерската война за територии разразила се след забраната на алкохола. Съзнавайки това Капоне, въпреки че сам никога не носи оръжие , се движи с поне двама бодигардове, предпочита да пътува през нощта и въобще избягва да се движи пеш. Неговият партньор Торио пък дори решава да напусне града за известно време. Конкретната причина за страх им е готвеното срещу тях отмъщение заради смъртта на известния гангстер Дион О’Банион. Не е известно кой е убил Дион, но “съдружниците му” имат причини да смятат, че поръчката идва от кръговете на Капоне и Торио.

След неколкократни опити за покушение срещу двамата, само 12 дни след последния опит за покушение срещу Капоне , през Януари 1925 год. убийците успяват да прострелят неколкократно Торио, току що връщащ се в Чикаго. Четирите куршума попадат в врата, гърдите , дясната ръка и слабините на жертвата. Петият куршум, предназначен за слепоочието му така и не достига целта си , поради засечка на пистолета. Джони Торио остава жив, но това е един преломен момент в неговия живот. Всички са изумени, когато четири седмици след това , той се появява на делото си в съда и се признава виновен по обвинението за производство на алкохол, като получава 9 месеца лишаване от свобода. През Март 1925 година , той извиква своят партньор Капоне , стоял неотлъчно до него през цялото време на престоя му в болницата и след като му съобщава желанието си да се оттегли и да замине в чужбина , му предава целия си бизнес. Така Ал Капоне става “император” на огромна престъпна империя , състояща се от публични домове, казина , пивоварници, нощни клубове, разполагаща с огромен потенциал от финансови възможности и човешка сила. Промяната на статута му предполага и промяна на визията му: централата на организацията е преместена в хотел “Метропол” , като само апартаментът на Капоне струва 1500$ на ден. И не само това.

Най-показателния фактор за промяната на статута е излизането на Ал на светло. Винаги добре облечен , щедър и любезен , той често може да бъде забелязан на обществени мероприятия , открито общува с официални представители и за никого не е тайна, с какво се занимава .Капоне успява да изгради висок обществен авторитет. Но какво толкова , след като огромна част от населението употребява именно произведеният от него контрабанден алкохол и залага в неговите казина?

Истинският му характер се проявява още през зимата на 1925 година. Тогава Капоне води сина си в Ню Йорк за операция вследствие на възникнала инфекция – една от многото. Междувременно той урежда сделка със стария си работодател Франки Йейл за доставка на уиски от Канада през Ню Йорк към Чикаго. Франки споделя между другото ,че подготвя коледно парти в един бруклински бордей, но смята да го отмени , заради заплаха от нападение на конкурентна банда. Капоне настоява то да се осъществи. Когато убийците нападат , те нямат време дори да извадят пистолетите си – хората на чикагския гангстер са устроили засада от която никой от противниците не излиза жив. Така той ясно заявява своето положение и безкомпромисност.

След сделката с Франки Йейл бизнесът върви гладко, постоянно прииждат нови доставки на уиски от Ню Йорк и на практика Капоне няма никакви проблеми. През пролетта на 1926 година обаче се случва нещо, което сериозно променя ситуацията. Хората на Ал причакват ,нападат и убиват конкурентен доставчик на алкохол и спътниците му , който е имал смелостта да се появи в тяхно казино, още на изхода му. Те обаче не очакват ,че един от приятелите на доставчика се казва МакСвигин и е не кой да е , а същия прокурор , който през 1924 година се опитва да “закове” Капоне за убийството на дребния престъпник Джо Хауърд. Поради значимостта на убития и доброто му име , въпреки петното, което оставят подържаните отношения с контрабандисти , процесът срещу Капоне добива голям обществен отзвук. И всички знаят кой е виновен. Полицията осъществява интензивни проверки на обектите на организацията, а няколко бардака “случайно” изгарят.

Капоне се крие повече от три месеца от властите, а за залавянето му работят повече от 300 детектива. Без да е притиснат в един момент той решава да се предаде. Причина за това е положението му. Дал работа на хиляди италианци, невероятно щедър и легенда сред италианската общност , той приема ,че може да се справи с обвиненията в убийство, да излезе от нелегалния бизнес и да насочи усилията си към сфери полезни за италианците в САЩ.

Ал Капоне прави добър ход, когато се предава на полицията през 28 Юли 1926 год. Тъй като не се намират никакви доказателства , делото срещу него скоро е прекратено и той остава свободен.

Следващото нещо с което се заема е помиряването с враговете си. Предлага много изгодна сделка на най-заклетите си врагове – същата тази банда , която го напада неколкократно и прострелва ментора му Торио. Лидерът им Хъми Уейс отказва и на следващия ден е намерен убит. Капоне иска спиране на бушуващата война между престъпността и с тази цел осъществява широко дискутирана в медиите “мирна конференция” след която над два месеца няма нито един убит от бизнеса с контрабанден алкохол.

Януари 1926 год убиват близкия приятел на Ал , Тони “Гърка”. Това го съсипва и той кани репортери в дома си, приготвя им спагети и обявява оттеглянето си. Днес никой не може да каже, дали това е било истинско намерение или фарс за пред медиите, но факт си остава ,че тази дата не е краят на престъпната кариера на Капоне.

По това време той започва все по активно да се занимава със двете си любими неща – музика и бокс. Става джаз импресарио и подпомага развитието на едни от най-големите по това време черни джаз-музиканти. Брутален убиец, който на фона дискриминацията на чернокожите , осигурява сцена , средства и закрила на хора от “нисша” класа и се отнася с уважение към тях – едно от много неща, които различават Ал Капоне от обикновените престъпници по това време.

След 1926 год. Капоне започва да има все повече проблеми с полицията. Арестуван е при всеки възможен случай и положението му става нетърпимо. Затова той решава да се пренесе в Маями, където в последствие закупува чрез подставено лице огромна хасиенда, като влага цяло състояние в редекорирането й и превръщането й в крепост.

Още в този период гангстерът е бил сериозно разследван с цел внасяне в съда на обвинение за укриване на данъци. Тази насока на разследване се поема след постановяване на решението “Съливън” от Американския върховен съд. В решението си съда е приел ,че Мани Съливън – производител и контрабандист на алкохол е длъжен да плаща данъци за спечеленото от нелегалната търговия. Но колкото и да се мъчели да открият доказателство за разликата между приходите и разходите на Капоне , следователите удряли на камък. Всичко било закупувано в брой и чрез подставени трети лица.

Капоне въобще не виждал разследването като проблем. Той обаче имал един друг важен въпрос за решаване: Франки Йейл. Камионите пълни с уиски, които пътували от Ню Йорк към Чикаго често били отвличани и “Белязаното лице” имал основание да смята ,че именно бившия му работодател , въпреки сделката им организира набезите. Франки е убит в колата си ,като по него е стреляно с пистолети, пушки и картечница, които буквално го “залепили” за седалката.

Друг дръзнал да конкурира чикагския гангстер бил съдружникът на убитите Дион О’Банион и Хъми Уейс – Бъгс Морън. Атентатът срещу него впоследствие ще стане известно като “Клането на Св.Валентин” едно от най-кървавите и брутални събития в историята на САЩ за 20 век, донесло национална и световна слава на Капоне и врагове сред които и президента Хувър.

По поръчка на Ал Капоне, неговия приближен МакГърн известен като “Автомата” събира екип от професионални убийци , като самият той не участва в операцията, осигурявайки си желязно алиби в лицето на приятелката си. По-късно дори се жени за нея , тъй като по този начин тя няма задължението да свидетелства против него.

Планът е да се предложи качествено уиски на много ниски цени на бандата на Морън и на мястото където ще се осъществи сделката да се направи засада.

На 14 Февруари убийците виждат седем души, които са се запътили към гаража, място на срещата. Преоблечени в полицейски униформи и с полицейска кола те нахлуват вътре и заповядват всички да се обърнат с вдигнати ръце към стената. След това им взимат оръжията и ги разстрелват. На излизане част от убийците обличат нормални дрехи и излизат с вдигнати ръце, а след тях насочили оръжията си излизат и останалите , преоблечени като полицаи. По този начин никой от очевидците не разбира какво се е случило, а екипът успява да избяга. Планът е перфектен с изключение на това ,че целта не е сред жертвите. Бъгс Морън закъснява за срещата и когато вижда полицейската кола избягва.

Всички знаят кой стои зад атентата. Ал Капоне и МакГърн обаче имат железни алибита и за клането на Свети Валентин , така и не се намират виновни. Случаят става национална сензация , както и самият Капоне. Лично по нареждане на президента Хувър започва сериозно събиране на доказателства за укриване на данъци и за нарушаване на забраната за употреба и производство на алкохол.

Междувременно през лятото на 1929 година в Атлантик сити се провежда знаменитата конференция между мафиотските босове, която цели спирането на убийствата и вследствие на която САЩ се разделя на така наречените сфери на влияние. Джони Торио е определен като председател на арбитраж, който ще решава спорове между организациите.

Малко след конференцията Ал Капоне е задържан със скрито оръжие , обвинен и осъден. Излежава 6 месеца и излиза на 16 март 1930год. Междувременно бизнеса му се управлява от брат му Ралф и Джак Гузик.

Седмица след като излиза от затвора , кметът на Чикаго обявява списък със обществени врагове , на първото място от който стои именно Капоне, а след него брат му Ралф , Джак Гузик и други приближени хора. Натискът и разследванията се засилват. Обучени са двама агенти, които да се внедрят в престъпната организация и да открият доказателства достатъчни за присъда.

На 9-ти юни 1930 година е убит репортер от вестник “Чикаго Трибюн” - приятел на Капоне и информатор на ФБР.

Междувременно Ралф Капоне е арестуван по обвинение в укриване на данъци. Той дори е осъден. Причината са именно двамата агенти, които успяват да се внедрят в престъпната организация и да предадат ценна информация , която да предпази свидетелите по делото от покушение.

Най-важната информация, която успяват да получат те е друга – един от служителите на Капоне се изпуска ,че данъчните притежават счетоводна книга на заведение на организацията от 5 години , която може да уличи боса в укриване на данъци.

Оказва се ,че сред купищата материали , които са се събрали за Капоне , наистина има такава книга , иззета при едно от претърсванията през 1926 година. Сега било необходимо да се намерят счетоводителите, за които агентите се опасявали ,че отдавна са мъртви. Това обаче ни било така и скоро и двамата били открити и нещо повече – съгласили се да свидетелстват.

По това време Голямата депресия оставила много хора без работа и препитание и Ал Капоне потърсил в това възможност за реабилитация пред обществеността . Той направил безплатен стол за бедни , където се сервирало по 3 пъти дневно.

Предишна тема    Следващата тема