Пета глава - Неясността на законите

Ако тълкуванието на законите е зло, то също е зло, ако те са неясни, което прави тълкуванието необходимо; от още по-голямо, ако са писани на чужд за народа език, което го туря в невъзможност да види сам какви разпореждания се правят относително животът и свободата му и го турят в зависимост от някои само лица, - ако са писани на език, който обръща една свещена и обществена книга в частна собственост, в домашна тайна.

Колкото по-голямо е числото на ония, които могат да имат свещения кодекс на законите в ръцете си и да ги разбират, толкова по-рядко ще се вършат престъпления, защото, без съмнение, неопределеността на наказанията и на запознанството с тях, подкрепват много по-силно стра стите. Какво би трябвало да мислим за човеците, като имаме в съображение, ще това е закоренялото състояние в повечето части на образована и просветена Европа?

От тия съждения следва, че обществото, което няма писани закони, никога не може да достигне такава форма на управление, при която силата да е резултат от съвместното действие на всички, а не вследствие борбата на частните интереси, да се обезсилват и да остават без значение. Разумът и опитът учат, че преданията са толкова по-несигурни и по-невероятни, колкото повече се отдалечават от източника си. Ако, значи, няма на лице никакъв траен паметник от об щественото съгласие, как, в такъв случай, ще могат да се противопоставят законите на неизбежните притеснения от времето и страстите?

От това разбираме вече благодатта от печатното слово, което чрез публичността предава святост на законите и не ги предава на съхранението само на неколцина; което изгони духа на интригантството и мрака, които сега пред светли ната, повърхностно уж пренебрегнати от привържениците си, в действителност отстъпват пред страха от науката. Вследствие на това виждаме също тъй, че сега се вършат по-малко отвратителни престъпления, от колкото при наши-те бащи, които вследствие бързите менявания, бивали са или притесняеми или притеснители. Който знае историята на петнадесетото или шестнадесетото столетие, както и тая на нашето- той ще знае как от разкошността и изнежеността са се развили най-кротките благодетели, человеколюбието, благогодеянието, търпението на человеческите заблуждения; той ще знае влиянието от онова, което наричат стара вярност, стара вяра. Человечеството тьпкано от непримиримото суеверие; казначейства, тронове на царе, опръскали с кръвта чрез алчността, от честолюбието на неколцина; тайните пре дателства и публичните убийства; народ смирено подчинен на всеки благородник; ръцете на проповедниците на Евангелието; ръце, които при все, че са замацани с кръв, еже дневно се докосвали до Бога на нежността- всичко това не е творение на нашето просветено столетие, което твърде охотно наричат, изхабено.