Четвърта глава - Тълкувание на законите

Четвъртото заключение е, понеже съдиите не са законодатели, то не трябва да им се предоставя право да тълкуват законите. Съдиите са получили законите от прадедите си като домашно предание, като завещание, което по последните поколения би трябвало безпреко словно да изпълняват; те ги научават от съвременното общество или от най-високо поставения му представител, като законен пазител на творенията на някогашната обща воля; те ги не .спазват като длъжности, произходящи от едно старо заклинание; защото то би било нищожно, то би свързвало волята на несъществующите още и то, твърде несправедливо, защото би повърнало человеците от състоянието на общност до състоянието на едно стадо. Не те са резултат от една клетва, която поданиците единодушно дават на суверена; те са свръзки, които са нужни за ограничаването и управлението частните страсти угрожающи всяко общество. Това е естествено вътрешно право на законите. Кому, прочие, е предоставено правото да тълкува законите? На суверена ли, на органите на съвременната обща воля ли, или на съдията, знанието на когото само е да изследва дали известен човек е извършил някое забранено от закона действие или не? Касателно всяко отделно престъпление съдията трябва да се ползува от един правилен силогизъм; пър-вата му носилка трябва бъде общият закон, втората- действието, което отговаря или не отговаря на закона; заключението: свобода или наказание. Ако съдията е длъжен или иска да прави само два силогизма, то на опасността се отварят, и портите и вратите.Няма нищо по-опасно от оная общоприета аксиома: че би трябвало да се види какъв е духът на закона. Това е водопад от мнения, който пробива насипа. Тая истина, която се показва парадоксална само на посре дствените глави, на които, преди всичко, бие в очи малкото несъвършенство на настоящето време, отколкото ужасните, макар и отдалечени последствия от един фалшив принцип, вкореняющ се в народа-ми се струва едва-ли ще изисква . някакво доказателство. Нашите понятия и всичките ни идеи са свързани една с друга по най-чувствителен начин; колкото повече се усложняват, толкова повече пътища се отварят в направление към тях и в разни-от тях. Всеки човек има свой собствен взгляд, който в различните периоди на живота бива различен. Значи духът на закона би бил резултат от добрата или лошата логика, от правилното или неправилни взрение на съдията; той би бил зависим от страстите му, от слабостта, безсилието на страдащия, от отношението на съдията към ощетения и от всички ония невидими сили, които вследствие непостоянните человечески чувства, дават на нещата съвсем друг вид. Затова нека видиме как се менява участта на известно лице само чрез пренасянието на работата му от един съд в други; как животът на нещастните става жертва на кривите заключения на случайно раздразнено разположение на духът на съдията, който приема за правилно тълкувание на закона неясното следствие на всичките бъркотии, пора ждащи се в представлението му. За това ний виждаме често за едни и същи престъпления от едни и същи съдилища, в различни времена да се налагат различни наказания; а това става понеже не е имало един ръководящ, постоянен и неизменим текст на закона, а въводящото в заблуждение непостоянство от тълкуванията. Създаващото се зло от бу квалното прилагание на наказателните закони, не може се сравни с безбройните злоупотребления, които се създават от тълкуванието. Едно такова преходяще зло съдействува за лекото и необходимо подобрение на ония думи на закона, които са създало това зло; но за да даде простор на мнението си то препятствува на оная гибелна свобода, от която произтичат своеволните й гибелни контра-версии. Ако се създаде едно пълно събрание от закони, които буквално да се съблюдават и които да задължават съдията, щото само да проверява действията на гражданите и да ги обявява за законни или противозаконни; ако оная норма за правото и неправото (Rechts und Unrechts), която ръ ководи както невежият тъй и с философско образование, гражданин, не съставлява вече предмет за спор, но е положително установена, в такива случаи поданиците се освобождават от ръцете на безбройното число малки тирани, игото на които е толко по-несносно, колкото по-малко е разстоянието между притеснените и притесните лите; деятелността на които е много по-гибелна, отколкото на едно лице, защото на деспотизма на няколко души може да се противодействува само чрез деспотизма на едного и че жестокостта на един деспот не служи в негова полза, а стои във връзка с противодействащите му мъчнотии- Само чрез такива закони гражданите постигат оная сигурност, която им принадлежи, понеже человеците се сдружават само заради нея; тя е полезна, защото ги туря в онова положение, което още в начало ограничава злото, идяще след злодеянието. Вярно е, че чрез туй изниква духът на независимостта, духът на съпротивле нието и то не против държавните власти, а против ония, които са се осмелили, щото на слабостта на отделни лица да придават светлото име на добродетелта. Тия правила не ще се харесат на ония, които са си спечелили правото, щото ударите нанесени от тиранията върху големите да ги чувствуват подчинените им. Ала бих се страхувал от всичко, ако вкусът за съществото на тиранията, би бил съвместим с вкуса за книгите.