Трета глава - Заключения

Първото заключение, което може да се направи от тия правила е, че законите могат да предвиждат наказания само за престъпленията; че тая сила може да се доверява само в ръцете на законодател, които застъпва цялото общество чрез един обществен договор. Никакво длъжностно лице (понеже всяко такова лице съставлява само част от обществото ) не може, по право, по силата на собствената си власт, да налага каквото и да е на-казание на някой член от същото общество. Наказание, което прескача предписаните от закона граници, е истинско наказание, съпряжено с още едно наказание; за това никакво длъжностно лице, било от точка зрение на милосърдие, било-че се предписва от общественото благо, не може своеволно да увеличи определеното от закона наказание, на признатия за виновен гражданин.

Второто заключение е, че суверен, който застъпва обществото, може да създава общи закони, които да обвързват всичките му членове, но не може да се про-изнася за туй : дали някой е нарушил обществения договор; иначе, народът би се разделил на две партии, едната от които би се преставлявала от суверена, твърдяща съществуващото нарушение на обществен ния договор, когато другата на подсъдимия, би го отказвало. Значи, необходимо е, щото за верността факта да се произнася едно трето лице, в което, именно, се заключава необходимостта от таково учреждение, ре шенията на което биха изключавали всякакъв апел й които биха се състояли само от едни твърдения или отказвани на единичните факти.

Третото заключение е, че ако строгостта на нака занието не съдействува на общественото благо, както й на целта на наказанието, щото да се възпрепятствува на престъпленията, в такъв случай тя е безполезна; значи, става несъвместима с добродетелта, която произхожда от просвещението, от онова просвещение, което предпочита господството над щастливите човеци, което вследствие от жестокостта е препълнило със страха едно стадо роби, даже е несъвместима и с естеството на обществения договор.