Глава четиридесет и едно - Как може да се предотврати престъплението

По е хубаво да се предотврати престъплението, отколкото да се наказва. Тая трябва да бъде главната цел на всяко добро законодателство, което не е друго, освен изкуството, да се направляват хората по възможност към по-голямо щастие или поне по възможност към по-малко нещастие (за да изразим всичките страдания и радости на живота в една формула). Но приспособяваните досега средства са повече несъответствени; даже, противодействащи на преднамерената цел. В шумната деятелност на човеците не е възможно да се постига такава правилност, която да отстранява всякакво безредие и бъркотия. Както неизменимите, простите природни закони не припятствуват, щото при движенията на планетите взаимно да не си пречат, тъй и человеческите закони не могат да припятствуват, щото при безконечните сблъсквания на радостта и скръбта да не настъпват забърквания и безпорядъци. И все пак ограничените хора си въобразяват това, когато имат възможност да заповедват. За да се забранят някои, сами по себе си безопасни действия, не предотвратяват престъпленията, които биха произлезли от това, а създават други нови; понятията за добродетел и порок за които твърдят, че завинаги са неизменими, - ги разширяват както си искат.

Къде би му отишъл краят, ако биха ни забранили всичко, което би ни подбуждало към престъпления? Би трябвало да се забрани на човека да се ползува от чувствата си! След мотива, който поощрява човеците към извършвание на някое престъпление, идват хиляди, които го подбуждат към такива равнодушни действия, които само лошите закони са отбелязали като престъпление и понеже вероятността за извършване на престъпление е в пропорционално отношение към числото им, то да се разшири кръгът на престъпленията - не значи друго, освен де се увеличи вероятността на извър-шването им. Повечето от законите не са друго, освен привилегии т.е. атрибути, когото си налагат всички в полза само на едно малцинство.

Искате ли да предотвратите престъпленията? Грижите се за това, щото законите да са ясни и прости; щото всичката сила на народа да бъде употребена за защищаването им. Грижите се за това, щото хората да се страхуват от тях, но само от тях да се страхуват. Свещен е страхът пред законите, но развратителен и безбожен е страхът на човек от човека. Робите са по-сластолюбиви, по-развратни, по-жестоки, отколкото са свободните хора. Тия обсъждат науките и интересите на народа; те следят със зорко око величието и го подражават; ония, напротив, задоволяват се само от настоящия ден и гледат, щото в шума на развратния живот да забравят нищожеството си, което сами си не отричат. Навикнали да гледат на всичко с удивление, под влиянието на подбуждающата ги страст гледат на наказанието, което им се налага за извършените от тях престъпления, като на нещо чудно. Ако ненадеждността на законите се докосне до народа, вследствие на климатическите условия е наклонен към леност, то тя (ненадеждността) увеличава леността и глупавостта му; ако се докосне до народа, разкошен,но добър, то раздробява деятелността му на безчислено множество малки интриги и коварства, които всяват недоверие в сърцата на. всички, вследствие на което измяната и лицемерието стават като основа на благоразумието; докосне ли се до някой силен и смел народ, то при все, че най-сетне ненадежността се премахва, но едва след много болезнени преминавания от свободата към робството и обратно. . Искате ли да предотврати престъпленията? Грижете се за това, щото наедно със свободата да господствува и просвещението. Злините, които подбуждат към знанията, стоят към разпространението на тия, последните, в обратно отношение; благодетелните действия пък в право отношение. Изкусният лъжец, който винаги е необикновен човек се обожава от простия народ, а просветеният- да се подхвърли на подигравките му. Знанията улесняват сравнението на предметите един с други и не ги откриват от различни гледни точки; тъй че различията по-често се противопоставят едно спрямо друго и толкова по-лесно взаимно се изменяват, отколкото при други бихме можли поне да предположим същия способ на въззрение и същите противоположности. Пред светлината, която достатъчно осветлява известен народ, онемява злословното невежество и трепери всеки авторитет, разумът на когото не се застъпва; когато пък важността на законите остава непоколебима, понеже едва ли ще се намери ясно виждащ човек, който да не е привързан към общите, ясните и полезните договори, предназначени за запазванието на всеобщата сигурност, като има предвид малкото безполезна свобода, която жертвува за нея и я сравнява с оная свобода, която са жертвували всички человеци за него и която без закони би била употребена против него. Всеки разумен човек ще види- ако само разполага с един сборник от добре съставени закони, че е изгубил само печалната свобода да прави зло, вследствие на което със сърдечна благодарност ще гледа да се приближи към трона и оногова, който седи на него. Не е истина, че науките винаги вредят на човечеството и ако някога е било тъй, то е било неотстранимо за човешкото зло. Умножаването на човешкия род е станало причината да се създават войни, създало е и най-суровите, първите закони, които не са били друго освен временни договори, изникнали вследствие нуждите на времето и заедно с него са си отивали. Това е била първата философия на човеците, малкото елементи на която са били верни, защото леността и недостатъкът от проницателността са се подхранявали от заблуждението. Но както се е умножавал човешкия род също така от ден на ден, са се умножавали и нуждите. Значи известни, необходимо изтъкващи се впечатления са били все по-силни и по-продължителни и са се въздържали от вторичното възвръщане към първоначалното положение на необщителността, което винаги е донасяло по-големи вреди. - Значи, ония първи заблуждения, които наводнили землята с лъжливи божества и създали невидимия свят, който е трябвало да завладее нашия, са направили голяма услуга (в политическо отношение) на човечеството.

Ония са били благодетели на човечеството, които не са се осмелявали да го изненадват и да придърпват невежеството към олтарите. Като му представлявали предмети, които не са опасни, които толкова повече се отдалечавали, колкото повече, предполагали че се приближават до тях, който не са можали да пренебрегнат, защото никога не са познавали, след това съединили и съсредоточили всичките тия различни страсти към една точка, към която всички са се придържали. Тия са били първите приключения на всичките народи, които са минавали от едно умствено състояние към друго- по-високо; това е първата епоха от историческото развитие на големите общества и по тоя начин е създадена необходимата свръзка, може би единствената, която ги е привързала един към други. Аз не говоря за оня избран от Бога народ, необикновените чудеса на когото са заменили човешката политика с най-отличните свидетелства от милости. Но понеже на заблуждението е свойствено, щото до безконечност да е делимо, науките, които продължавали работата си върху това основание, създали от человеческите тълпи заслепени фанатици, който тъй се натъпквали и безразборно тласкали към един безизходен лабиринт, щото някои чувствителни души, даже и някои философи, биха пожелали да се върнат в първобитното дивашко състояние. Тая е първата епоха, при която знанията или по-право казано- мненията, стават вредни. Във втората епоха идва тежкия, ужасния преход от заблуждението към истината, от мрака- когото никак не забелязвали- към светлината. Ужасното стълкновение на заблужденията- които донасят полза само на малцина силни-с истините, които помагат на безбройните безсилни, тласканията едни към друг, бълнуването на страстите, които едва сега както трябва се откриват, причинява на человечеството неизмерими страдания.

Ако се позамисли някой върху течението на исторята на народите, всичките главни епохи на които си приличат, ще видим че цялата генерация се жертвува за щастието на ония, които водят пълния с борба, но необходим преход от невежеството към све тлината на философията и от тиранията към предизвиканата от нея свобода, я заместват. Но щом се успокоят духовете, щом се угаси онзи пожар, който освобождава народа от злините, под които е бил подхвърлен, ако свободата бъде възведена на трона заедно с монарха, а култът и олтарът й бъдат в републиканските пар ламенти: кой ще може, в такъв случай, да твърди, че разпро страняемата върху масата светлина е по-вредна отколкото мракът; че ще е вредно за човеците, ако проникнат в истинските и простите отношения на нещата едно към друго? Ако сляпото невежество не е толкова вредно, отколкото непълното и разбъркано знание: защото това свързва вредните действия на първото с тия на заблужденията, недалновидното ограничение на които никога не може да избегне, то онова, което може да създаде една ясна и светозарна глава, ще е най-хубавото, както за суверена, тъй и за народа му, който го е избрал за охранител и пазител на законите. Навикнал да гледа в очите на истината, без да се страхува от нея той познава само малко от ония мними, никога неудовлетворими нужди, които добродетелта на мнозина турят на твърде строго изпитание; той разглежда човечеството от много по-високо ста новище; народът му се вижда като фамилия от побратимени човеци и разстоянието между големия и народа му се вижда толкова по-малко, колкото по-голяма е съставната част от чове чеството, което има пред себе си. Философите изразяват наклон ността към такива нужди и интереси, който не еа известни на масата; именно: при светлината в публичността да не отричат ония принципи, които проповядват в мрака; те изявяват наклонността към правдата, просто заради нея. Един избран кръжок от такива човеци може да създаде щастието на известен народ, разбира се, само приходящ, ако добрите закони не увеличават числото им тъй, щото даже и да съществува възможността за един неудачен избор, все пак тя да има на страната си по-малка вероятност.

Друго едно средство за предотвратяване престъпленията се състои в това, да се грижим, щото повиканото за прилагане на законите учреждение да има интерес към запазването им, а не в пропадането им. Колкото от повече членове е учреждението, толкова по-малко трябва да се опасяваме от злоупотреблението със законите, защото подкупничеството много по-малко си про бива път между ония, които се наблюдават едни други и защото членовете толкова по-малко се интересуват за възвишеното си положение, колкото по-малко е участието, което се пада всекиму отделно, особено, ако то (участието) се сравнява с опасността, съпровождаща предприятието. Ако суверенът чрез вънкано великолепие, чрез строгостта на предписавията, чрез позволява-нето всекиму, който право или криво се мисли за ощетен да възбужда процес, приучва поданиците ей много повече да се страхуват от учрежденията, отколкото от законите, то от тоя страх, че печелят много повече те, отколкото личната безопасност на монарха или тая на обществото.

Друго едно средство за предотвратяване на престъпленията се състои в това, щото да се възхвалява, възнаграждава добродетелта. В законите на всичките съществуващи сега народи се пази гробно мълчание по тоя въпрос. Ако чрез раздаването от академиите възнаграждения на ония, които откриват полезните истини, знанията си пробиват все по-широк път, а и числото на полезните книги се увеличава, защо-ли тогава, разпределените от благодетелната ръка на монарха, възнаграждения, да не увеличат числото на добродетелните постъпки?

Монетата на честта винаги е неизчерпаема и е преуспявала ръцете на мъдри раздавачи. Най-сетне, най-сигурно, но най-мъчно средство за продотв-яване от престъпленията е- подобрение възпитанието- един съвсем обемист предмет, които излиза вън от границите на книгата ми, предмет, на който се осмелявам да твърдя, че има много по-тясна връзка с вътрешното същество на управлейието, отколкото в най-отдалечените столетия е могъл да бъде друго нещо за човешкото щастие, освен едно оскъдно възнаграждаване поле, което тук-там е било обработвано само от някои мъдреци. Един велик човек, който разпространява светлината между преследу-ващето го човечество, с положителност е изследвал правилата, които биха били полезни при едно истинско възпитание начовека; та трябва да изхождат по-малко от едно безплодно натрупване на нещата, отколкото от едно прилични избрано разграничение на същите, при физическите и моралните явления, които привеждат на младенческата фантазия намерение или случай, допускат, щото копията да бъдат замествани от оргиналите, щото по удобния път на чувството да направляват към добродетел, от порока да отклоняват към непогрешимата пътека на необходимостта и удобството а не по несигурния на заповедта, която съставлява само лицемерие и временна покорност.