Глава тридесет и девет - За семейния дух

Някои развращаващи действия и без опасение извършени несправедливости са спечелили, даже в свободните републики одобрението на някои просветени лица, понеже на обществото гледали повече като на сбор от фамилии, отколкото - от човеци.

Да предположим, че известно общество се състои от сто хиляди души или от двадесет хиляди фамилии, които- сметнати и семейните старшини- се състоят от по пет члена; по тоя начин съставеното общество от фамилии ще се състои от двадесет хиляди души и осемдесет хиляди роби; ако е пък съставено като сбор от единични лица, в такъв случай ще се състои от сто хиляди граждани, без какъвто и да е роб. В първия случай се образува една република, съставена от двадесет хиляди малки монархии; впоследствие пък републикански дух ще бъде преобладаващ не само в обществените места, в народните събрания, но и в семейния живот, който определя щастието и злощастието на хората. В първия слу чай понеже законите и нравите ще са продукт от образите на мислите на всичките членове от републиката (значи, в случая- на семейните старшини), монархическият дух пос тепенно ще пробива път в републиките и действията му ще намерят повече противовес в противоположните интереси на единичните лица, но не вече във въодушевлението за сво бодата и равенството. Семейният дух е дъх на нищожеството; гаранцията му е също тъй нищожна. Духът, който урежда държавния живот, завладява общите правила, обзорва съ битията и ги съсредоточава в средата на ония класове, които са най-предпочитани за благото на мнозинството. В семей ните републики синовете стоят под властта на бащите си, докато последните живеят и, едва след смъртта им могат да заемат такова положение, щото да не зависят от нищо друго освен от законите. В младата си и крехка възраст, когато чувствата още не са обладани от оня страх, когото наричат умереност и който произтича от опита, привикват се към страх и отстъпки; как в такъв случай, старческата възраст и слабостта ще могат да противостояват на препятствията, с които добродетелта винаги идва в съприкосновение, когато, самото обстоятелство пречи на всяко насилствено преобразувание; така че ще трябва да се опасяваме, че не ще може се дочака узряването на плодовете.

Напротив, ако републиката е основана от единични лица, то и фамилията няма да бъде натрапена, а една основана на един договор, подчиненост и щом синовете постигнат оная възраст, която ги освобождава от оная ес тествена зависимост, основаваща се върху нуждата за въз питание и защита, стават свободни членове на гражданското съсловие и се подчиняват на семейния глава, само да се наслаждават от благословиите му. В първия случай младите хора т.е., по-голямата и най-полезна част от народа, са изоставени на произвола на бащите; в последния, напротив, нямат никакво друго задължение, освен онова свято и не-рушимо право, чрез което взаимно си услужваме с нужната помощ и оная дължима благодарност за направените бла годеяния, които и по естествената си злост не бихме откло нили да извършиме, освен ако законите искат да ни при нуждават към неверно разбраната подчиненост. Такива про тиворечия между семейните закони и основните закони на държавата се изобилен източник за други противоречия между домашния и държавен морал и създават постоянни конфликти в съвестта на всеки човек. Първият създава подчиненост и страх, а последният- решителност и чувство за свобода; единият се придържа към това, щото да се облагодетелствуват малцина, изборът на които не ни се предоставя, а другият учи да обръщаме внимание на вси чките човеци; оня изисква от нас постоянно самопожертву-вание само за един кумир, когото наричаме семейно благо, който, обаче, често пъти препречва пътя към благото на единичните членове от семейството, а другият учи да се грижим за собствената си полза дотолковава, доколкото с това не нарушаваме никакъв закон- или да се жертвуваме за Отечеството и наградата да търсим в онова въодушевле ние, което предшествува действието. Такива противоречия карат хората да се отклоняват от добродетелта, която им се вижда като забъркана, неясна и отдалечена, подобно на всички окръжени от мрака неща било те физически или морални, Щом погледне човек работите, които е извършил, убеждава се, за голямо негово съжаление, че е действувал неблагородно. Колко по-многочислено е обществото, толкова по-малка част от цялото ще съставлява единичното лице; в същото отношение се отслабва съчувствието към обществе ните интереси, ако законите не се погрижат да го подкрепят. Както за лицата, тъй и за държавата има известни граници, в продължение на които могат да растат и щом излязат вън от тях, целият им жизнен процес идва в безредие. Изглежда, като че ли величието на държавата трябва да стои в обратно отношение към чувствителността на гражданите, и в противен случай, ако и двете се уголемяват в еднаква степен, то на законите, които правят известни разпореждания против престъпленията, би им се изпречило на пътя същото онова благо, което самите те са създали. Една съвсем голяма република може да избегне деспо тизма само ако се подраздели на няколко тясно свързани дър жави. Как обаче се постига това? Чрез някой деспотически диктатор, който да обладава смелостта на Сулла, но, който съ щевременно да притежава такава способност да създава, каквото-оня да разрушава. Такъв човек- ако е честолюбив- го очаква такава слава, която ще преживее света; ако ли пък е философ то благословиите на гражданите му ще го утешат за загубата на положението му, в случай че от неблагодарността им не би останал хладнокръвен. Доколкото чувствата, които ни свързват с народа губят от живостта си, дотолковава придобиват живост ония, които ни се вливат от по-близкостоящите неща; за това при най-силния деспотизъм, най-постоянни са приятелските съюзи. Обикновените- или по-хубаво- единствените благодетели тук са семейните-които никога не се политат над посредствеността. От това всеки ще види, доколко е ограничен кръгозорът на повечето от законодателите.