Глава тридесет и осем - Лъжливи представления за ползата

Източник за заблужденията и несправедливостите са лъжливите представления за ползата, които създават законодателите. Лъжливюлпдедставлениеза ползата се създава, ако повече се взема във влияние злото частично; отколкото в общо, ако чувствата се преодоляват, вместо да се поощряват, ако се провикват към логиката: служи! Лъжливо представяне за ползата се създава, ако за отстранението на едно въображаемо или незначително зло се напускат хиляди действителни ползи; ако се отнеме от човеците огънят, защото от него може да произлезе пожар, - водата, защото в нея може да се удави някои, - ако само чрез разрушение може да се помогне на злото. Закони, които забраняват носенето на оръжия са от тоя род; те обезоръжават само ония, които не са наклонни към престъпления, но не и ония, които са решени да ги извършват; защото ония, които ще имат смелостта да нарушават свещените закони на човечеството, даже най-важните постановления на законник, как ще съблюдават ония- които имат по-малко значение, чисто произволните, нарушенията на които е тъй лесно, чието наказание трябва да бъде тъй тежко, чието изпълнение възвишава онова, което е най-скъпо на човека, на просветения законодател- личната свобода и които подхвърлят невино-вните под такива неприятности, каквито би трябвало да претърпяват само виновните?

Такива закони влошават положението на нападнатия и облекчават това на нападателя. Те не намаляват числото на убийствата, защото невъоръжените биват нападани с по-голяма самонадеяност, отколкото въоръжените. Такива закони не се противопоставят на престъпленията; те се страхуват от тях; те се създават от смутеното впечатление на единични събития а не от разумните обсъждания на ползите и вредите, произходящи от едно общо постановление.

Създава се лъжливо представяне за ползата, когато на известна група живи същества се натрапва такава симетрия и такъв ред, който могат да се търпят само от нечувстви-телната и мъртва материя; ако се игнорират близкостоящите подбудителни причини, които продължително и силно действуват върху масата, за да се помогне на по-отдалечените, които произвеждат само приходящ и слабо действие, докато някое живо въображение, каквото рядко се случва между човеците, не увеличи нещата и чрез туй не обезщети отдалечаването. Най-после, създава се лъжливо представление за ползата, когато като се жертва вещта заради името, отделя общественото от частното благо. Тая, именно, е разликата между състоянието на общността и естественото състояние, тъй като дивакът причинява вреда на другите дотолкова, доколкото може да извлече от това нещо полза за себе си, - също тъй, както понякога известно лице, за да причини някому вреда, - действие, от което не може да извлече никаква полза, - бива предизвиквано от лошите закони. Деспотът преобръща робите си на страхливи и малодушни същества; но от същите тия чувства не е лишен и той; те го обладават с още по-голяма сила. Докато страхът е изолиран, в средата на фамилията служи като средство за угнетявание; за оногова, който чрез него си създава щастие, е по-малко опасен; но щом се разпространи между обществото и почне да действува върху повече лица, опасността се приближава много повече, така че може да се намери някой непредпазлив, отчаян, някой решителен и доста изкусен, който ще може да извлече от човеците полза, като възбуди в тях по-приятни чувства, чувства, на които толкова <липсва текст> на живота си, колкото повече се увеличава злощастието, в което са тикнати. Ето причината, по която едни докачения на честта, създават други, по която омразата е по-продъл-жителна от любовта, понеже чрез повтарянето на същите действия, омразата се подкрепва от онова, което отслабва любовта.