Глава тридесет и седем - За един особен род престъпления

Всеки, които чете тая книга, ще забележи, че съм прескочил един род престъпления, за които в Европа е пролята реки човешка кръв и бяха създадени ония ужасни наказания чрез огън, пламъка на когото е изгарял живите човешки тела, - когато, заслепените, зяпащите тълпи се натрупвали като че слушали сладко благозвучие, щом под хрущението на обърнатите на кюмюр кости, при кипението на изгорените вътрешности на човешкото тяло, из черния дим- на когото са се разлагали частите от човешкото тяло- се е чувало задушеното стенание на нещастните. Но всеки разумен човек ще види, че мястото, предмета и духът на времето правят невъзможно по-точното изследвание съществото на такова престъпление. Съвсем обширно, Много отдалечено от предметът на тая работа би било доказването в какъв смисъл би било необходимо едно съвършено съгласие на възгледите в една държава, против възгледите на други народи; мненията като не се съгласяват помежду си само в някои остри и мъчно разбираеми различия, които стоят доста далече от човешката способност за разбирание, все пак могат да застрашат общественото благо, ако някой от тях е не бъде предпочетено и подкрепено от някой по-знаменит авторитет; естеството на мненията е тъй създадено, че когато едните чрез вълнение и борба идват до ясност с противоположните; когато лъжливото се предава на забвение, а само справедливото се запазва, другите като не са достатъчно осигурени чрез голото си постоянство, трябва да се облепят в сила и авторитет. Много далече бихме отишли, ако бихме се опитвали да доказваме, че колкото и да се вижда отвратително господството на силата над човешкия дух, понеже то създава само лицемерие, вследствие на което се създава низък дух, колкото и да е в противоречие с кроткия дух и братството, които изискват разумът и най-уважаваните от авторитетите- все пак, то е необходимо и неизбежно. Всичко това трябва да се приеме като необоримо доказано и да бъде прието като подходящо на истинските интереси на човеците, щом има някои- авторитетът на когото да е признат от всички- който да упражнява това господство. Аз говоря само за ония престъпления, които са продукт на човешката природа и обществения договор, а не- и за греха, наказанието за когото- ако то може се предприе по мирски (гражданския) начин- трябва да бъде наредено съвсем на други основи, а не на ония на ограничената философия.