Глава тридесет и шест - За престъпленията, които мъчно се доказват

Има престъпления, които, от една страна твърде често се случват в обществото, от друга пък, много мъчно се доказват; към тях принадлежат: прелюбодеянието, гръцката любов и детеубийството. Прелюбодеянието е престъпление, което, разгледано от политическа гледна точка, добива сила и направление от две различни причини: от изменяемите човешки закони и от онова могъществено притегляне, което двата пола упражняват едни на други.

Ако говореха към народ, религиозната светлина на когото още не е угаснала, открил бих още една твърде съществена разлика между това и всичките други престъпления. От злоупотреблението се създава едно постоянно съществуващо, общо на цялото човечество стремление; стремление, което съществува отдавна преди обществото, даже послужило е за създаването му, когато другите разрушаващи престъпления се създават от някои определени страсти на момента, а не от някое естествено влечение. Такова стремление се вижда на оня, който познава историята и човека, при еднакъв климат, равни на една определена величина. Ако това е тъй, то всичките закони и нрави, които се стремят да намаляват общата му сума, щяха да са безполезни и вредни, защото действието им би излязло от това, щото отчасти да тежи върху собствените и чужди нужди; мъдри, напротив, щяха да са ония, които, тъй да се каже, като следват признатата наклонност на равната повърхност, раздели сумата им на толковава равни малки части, щото никъде не остават затворени места и заблатявания. Съпружеската вярност се намира в право отношение към числото и свободата на браковете. Гдето ги обладават наследствени предразсъдъци, Гдето стават и се развеждат вследствие някоя домашна сила- там любовта, въпреки обществения морал, който има за задача да проповядва против действията, а на причините да гледа през пръсти, тайно скъсва връзките си. Но такива съждения не са нужни за оногова, който, обзет от истинската религия, преследва по-високи подбудителни причини, направляващи към добро действията от естественото влечение. Такова престъпно действие се извършва доста бързо и тайно, като при това се покрива от онова покривало, което разпростират самите закони върху него (едно необходимо, но тънко покривало, което уголемява, вместо да намалява стойността на вещта); случая се представлява тъй лесно, следствията са тъй двусмислени, щото за законодателя е по-леко да го предотврати, отколкото да го накаже. Общо правило е, щото "за всяко престъпление, което по естеството си, в повечето случаи остава ненаказуемо, ненаказуемостта служи като възбуждащо средство". Свойствено на въображението ни е, че ако мъчнотиите не са непреодолими или поне са съвсем големи в сравнение със свойствената на всеки индивидуум умствена лен-ност, то значително възбуждат фантазията ни и преувеличават вещта, понеже те са, които задържат блуждаещото, движимото въображение върху вещта и, като е принудено да наблюдава всичките и отношения, прилепва се към приятните й страни, към които, разбира се чувството ни по-лесно се обръща, отколкото към сериозните и мрачните, които гледа да избегне.

Гръцката любов, за която тъй строго наказват законите й за която тъй леко може попадне под обременителните мъчения на невиновността, няма дотолковава основата си в нуждите на уединения и свободен човек, колкото в съществуващите в обществото и робството, страсти. Тя не се усилва толковава чрез пресищането от удоволствията, колкото чрез възпитанието, което почва с това, че човеците да стават безполезни за себе си, а за другите са полезни в такива къщи, в които се натъпква горещата младост и в които, понеже на всяко съобщение е противопоставена една непре-одолима преграда, всичката сила на развиващата се натура се разточава без полза за человечеството, чрез което се отваря път към преждевременната старост.

Детеубийството, също тъй е следствие от неизбежното противоречие, в което е хвърлено известно лице, било от слабост, било по принуждение. Какво може да предпочете една жена, която трябва да прави избор между собственото си безчестие и смъртта на едно същество, на което не чувства мъките; а мъките пък не може да предпочете пред злощастния живот, който неизбежно предстои както ней, тъй и на злощастното и дете? - Най-подходящото средство за възпрепятстването на това престъпление е, чрез закони да се защити слабостта пред тиранията, която превъзхожда всичките пороци, които не могат се скри под мантията на добродетелта. Аз не искам да намалявам справедливото отвращение, които създават тия престъпления, но като указвам на източниците им, мисля, че имам право, щото от всичко това да направя следното заключение: "наказанието на известно престъпление не може, току тъй, да се нарече справедливо, т.е. необходимо, докато законът не е употребил най-добрите средства за отстранението му, съгласно със съществуващите обстоятелства, условия на живота на един народ".