Глава тридесет и пет - За самоубийството и за изселването

Самоубийството е престъпление, което изглежда, не може го постигна истинското наказание, защото би се наложило или на някой невиновен или на някой нечувствителен труп. Ако последното не произвежда почти никакво впечатление на зрителите (както напр. биенето на някоя статуя), то и първото е несправедливо и тиранско, защото наказанието е необходимо предположение за политическата свобода, тъй като наказанията са чисто лични, преди всичко човеците съвсем много обичат живото и, всичко което ги окръжава върти се около тази любов. Съблазнителната картина на удоволствието и надеждата, тая сладка примамка за човеците, заради която те поглъщат цели горчивини, смесени с малко удовлетворение, съвсем ги възрадва, вместо да се опасяват, че необходимата ненаказуемост на такова престъпление произвежда известно впечатление върху човеците. Който се страхува от болката, той се подчинява на законите; смъртта пък лишава тялото от всякакви влияния. Кой, прочие, мотив,, ще задържи отчаяната ръка на самоубиеца?

Който се самоубива поврежда обществото много по-малко отколкото оня, който завинаги напуска страната, тъй като един остава цялото си имущество в страната, а другият го лишава от себе си и от част от имуществата си. Нещо повече: ако силата на обществото се състои в числото на гражданите, като се отстранява от него и се присъединява към съседния народ, причинява му двойна вреда отколкото оня, които чрез смъртта си просто се отделя от него.

Прочие, който не е въоръжен да се защищава, който от естеството на нещата се отменя, не трябва никога да се публикува и понеже мнението, което се определя от законодателя- ако той бавно и косвено влияе върху него, но което никога не се поддава на непосредственото и насилствено вмешателство- господствува над духовете, то безполезните, неуважаваните от човеците закони, предават и на най-целесъобразните закони низостта си, които тогава повече служат за препятствие- което би трябвало да се избягва- отколкото за защита на общественото благо. Даже, ако както се каза, чувствата ни имат известни граници, в такъв случай, колкото- повече хората уважават неща чужди на законите, толкова по-малко уважават последните. Мъдрият законодател би могъл да извади от това правило следващите мъдри принципи, разглеждането на които би ме отстранило доста далече от предмета ми; именно от доказването, че нищо няма да помогне ако държавата се обърне на затвор .Такъв закон е безполезен, защото ако има недостъпни скали, ако едно неплавателно море отделя една страна от всичките други, тогава защо да заграждат всичките точки на границите му? - Какво ще пазят пазачите му? Който отнася всичко със себе си не може да бъде наказан, щом вече е извършил това нещо. Прочие, щом такова престъпление е извършено, не може да се наказва вече; да се накаже пък по-рано, значи, да се наказва волята, а не действието; значи да се завладява намерението, най-свободното нещо на човека, което най-малко е подчинено на човешките закони. Да се накаже отсъстващия чрез отнемане на имуществото му, докарало би- независимо от похищенията, които при такива случаи са неизбежни- международната търговия в застой. Да се наказва пък след възвръщането му, значи, да става невъзможно поправянето при причиненото на обществото зло, като се прави невъзможно на всеки изселващ се. Мерките, взети против изселването, сами по себе си, оголемяват между жителите на страната желанието да я напуснат, а за чужденците служат като предупреждение да не се преселяват в нея.

Какво може се помисли за такова управление, което не разполага с никакви други средства, освен със страха да задържи човеците, които по природа, още от детинство са, най-впечатлителни в отечеството? Най-доброто средство, чрез което могат се свърза гражданите с отечеството е, съразмерно да се повдигне благосъстоянието на всекиго еднога. като не се страхуваме когато се трудим да наредим търговския си баланс тъй, щото да говори в наша полза, тъй също в интереса на суверена и народа е, щото масата на народното благосъстояние да бъде по-голяма, от тая на съседните народи. Наслажденията от лукса не са съществените части от това благосъстояние, при все, че са необходими за запазвание различието, при което се увеличава съответсвено с напредъка на народа, тъй като без него богатствата биха се съсредоточавали само в една ръка.

Но търговията и основаното върху ползуването от лукса сношение, има тая вреда, че, при все, че луксът става чрез много посредници, все пак изхожда от малцина и за малцина се пада; тъй че, на мнозинството твърде малко се пада да се ползува от него; значи, не може да му се възпрепятствува, щото в действителност да създава повече неудоволствие от сравнението. Но сигурността и ограничената само от законите свобода са съществените основи за благосъстоянието; гдето господстват те, там луксът отива в полза на населението; без тях той е оръдие в ръцете на тиранията. Както най-благородните животни, най-свободните птици се крият по пустините, в недостъпните гори, а изоставят разкошно смеещите се полета на дебнещия го човек, също тъй човеците избягват удоволствието тогава, когато се раздава от тирана. Значи, доказано е, че законът, който затваря поданиците в отечеството им е безполезен и несправедлив; прочие, същото има значение и за наказанието, което се налага за самоубийството, и за това, при все, че тоя грях, за когото Бог не оставя ненаказан, все пак не е престъпление пред човеците, защото наказанието вместо да постигне виновния, постига невинната му фамилия. Ако възрази някой, че такова наказание ще въздържа от това да изпълни решението си оня, който е решил да се самоубие, то ще му възразя, че който се отказва от щастието на живота и го ненавижда тъй много, щото предпочита бездушната вечност, той не ще може се разубеди от по-малко значещите и далече лежащи съображения за деца и роднини.