Глава тридесет и четири - За политическата празност (Mussiggang)

Мъдрите правителства не търпят политическата празнина между работата и бодростта. Политическа празнина, наричаме оная, която нито чрез богатството си, нито чрез работата си ползува обществото, което винаги само печели, без никога да губи; която като се възхвалява от удивлението на тълпата, в благоразумния събужда огорчение и съжаление към достойните за съжаление същества, които и стават жертва; която като избягва онова побуждане към деятелност, което се заключава в нуждата за запазванието или разширяването удобствата на живота, дава съвсем свободна енергия на страстите в борбата на мненията. Тая празнина е съединена от най-строгите декламатори с оня, - който се крепи върху богатството, което е направено от труда; но не суровата и ограничена добродетел на някои цензори, трябва да определя коя празнина е наказуема, а- законите.

От политическа гледна точка оня не е празен, който яде плодовете от порока или благодетелта на прадедите си, а на прилежателната беднота продава хляба за ежеминутните нужди; който вместо да се приближи към кървавата и несигурна разпра със суровата сила, присъединява се към мирната и тиха борба на индустрията с богатството. Тая празнина е необходима и полезна до толкова, до колкото се разширява обществото, а управлението се ограничава.