Глава тридесет и три - За обществения ред

Най-сетне, към третия род престъпления принадлежат ония, които нарушават публичния ред и спокойствието на гражданите; като напр., виканията, препусканията на публични места, определени за съобщения и минавания на гражданите; фанатическите речи, които леко възбуждат страстите на любопитната маса, които повече се опират на масата от слушателите и на неясния и пълния с тайни ентусиазъм, отколкото на ясното, спокойното обсъждание, защото то никога моментално не намира достъп при една голяма маса от човеци.

Нощните осветления на обществени средства; разпределение стражата в различните части на градовете; недопуща-нето на обикновените и нравоучителнйте проповеди и запазване мълчание в свещената ограда, защищена от обществената сила- в храмовете; държането наречи, предназначени да защищават както частните интереси, тъй и тия на обществото, в народните събрания, в парламентите или гдето величието на суверена има седалището си- всичките тия неща са действащи средства за възпрепятстването на опасните съсредоточавания на народните страсти. Те ангажир-ват бдителността на оная власт, която французите нарекли police; но там, гдето тая власт действува по произволни закони, а не по такива,които да са определени в един законник, който би можал да се намери в ръцете на всекиго, вратите и портите са отворени на тиранията, която винаги караули границите на политическата свобода, аз не допускам никакво изключение от това общо правило: "че всеки гражданин трябва да знае кога е виновен и кога не е". Ако при някои форми на управление се появи нужда от цензури или за някои власти, на които би се предоставила пълна свобода на действие, това би станало вследствие слабостта на държавното устройство; такава нужда не трябва да има място в една благоустроена държава. Несигурността на личната безопасност е осигурила много повече жертви на промъкващата се в мрака тирания, отколкото явната, чрез формалности санкционирана жестокост. Тя задушава чувствата и ги докарва до низост и често се възмущава от тях. Истинският тиранин захваща винаги с това, щото да ограничи мнението, което предшествува решителността; решителността обаче може да блести или при светлината на правдата или при огъня на страстите, или пък при непо-знавене на опасността.