Глава тридесет и две - За длъжниците

За съхранението, верността и доверието при договорите и сигурността в сношенията (съобщенията), законодалят е длъжен да осигури на кредиторите личностите на неспособните им към изплащане длъжници. Впрочем аз мисля, че е важно да се прави разлика в злоумишлено изпадналия в несъстоятелност и станалия без негова воля неспособен да изплаша. Наказанието на първия трябва да бъде същото, каквото е и за фалшификатора на монети, металът, който служи като залог за задълженията на гражданите, не може да бъде по-голямо престъпление, освен фалшифицирането на самото това обязателство. Но невиновният фалит; оня, който след едно строго следствие е доказал на съдиите си, че или завистта или нещастието на други или изменението на обстоятелствата, от които никакво човешко благоразумие не може го отърва, са го лишили от средствата, на какво дяволско основание трябва да бъде хвърлен в затвора, за да бъде лишен от едничкото печално благо- голата свобода- та да претърпява мъченията на виновния и може би, в отчаянието- вследствие притеснявание на честността му- да окайва невиновността си с която е живял спокойно под защитата на ония закони, които никога не е имал намерението да нарушава- закони, предписани от могъщите, от алчните а, слабите ги търпят с надеждата, която винаги осветлява човешкия дух и която ни задължава да вярваме, че неблагоприятните приключения ще настъпят само за другите, а за нас само- блогоприятни. Предадени на най-близките си чувства, човеците обичат жестоките закони- понеже и те им са подчинени-при все че би било в интерес на всекиго да са по възможност по-снизходителни, - защото, страхът, да бъдат нарушени е много по-голям, отколкото намерението сам да ги наруши.

Като се връщаме пък към невиновния фалит, аз твърдя, че при все, че задължението му не може иначе да се погаси, освен чрез всецяло изплащане и, че няма да му се позволи да се отърве от него иначе, освен чрез съгласието на участващите в масата, както и да пренася деятелността си под чужди закони, която деятелност, застрашавана от наказанието, би употребявал тъй, щото да удовлетвори взаемодавците, съответствено с печалбите си; но лишението от свободата не се оправдава от никакъв юридически предтекст, както и напр. би бил случая за престъпление срещу сигурносга на съобщенията или неприкосновенностга на собствеността, било би безполезно, щото чрез страданията от неволята да се откриват тайните на предполагаемо- виновния фалит- случай, който при възползуването от едно строго следствие пак твърде рядко може да настъпи. Аз твърдя- основно правило за законодателството трябва да е, щото стойността на политическите ограничения да се намерва в право отношение към поврежданията на общественото благо и в обратно отношение към невероятността. Можало би да се прави разлика между зло намерение и тежка безгрижност; между тази и меката и най-сетне, между последната и съвършената невиновност и за първото да се налага наказанието, което би се налагала за фалшификацията, за второто- по-леко наказание, като му се предостави свободен избор на средствата и за погасяване на наказанието,а за третото да се изостави тая свобода на кредиторите- но разликата между "тежко" и "леко" трябва да се определя от слепи и непар-тизански закони, а не от опасното и произволно благоразумие на съдиите. Да се определят границите в политиката е тъй необходимо, както и в математиката; при измерванието на публичното благо това е тъй неизбежно, както и при измерването на величините.

Предвидливият законодател колко лесно би могъл да отстрани сума незаслужени фалити и с това да помогне на нещастието на невиновните и прилежателни търговци! Публичното вписване на всичките договори и свободата, която би се гарантирала на всичките граждани да имат на разположението си добре наредени документи; една обществена банка, основана посредством известен налог, разпределена за една с успех водена търговия и която би имала назначение да помага за съответстващи суми на нещастния и невиновния търговец- няма да имат никакви значителни вреди; напротив, биха донесли неизмерима полза. Но леките, простите, големите закони, които очакват само едно зама-хване с ръка на законодателя, та веднага да създадат бога-тство и сила на народа, закони, за създателите на които от род в род се пеят благодарствени химни- са тъкмо ония, които са най-малко известни или най-малко приятни. Неспокойния й дребнавия дух; страхливото благоразумие на съвременният дух, предпазливата строгост против нововъведенията обладават чувствата на ония, които ръководят човешките страсти.