Глава тридесет и едно - За контрабандата

При все, че контрабандата е такова престъпление, което поврежда както суверена, тъй и народа, но наказанието за нея не трябва да е опозорително, защото, упражнението й не предизвиква публично презрение. Но защо това престъпление да не навлича позор върху причинителя му, щом извършената кражба се докосва до интересите както на суверена, тъй и до тия на народа? Отговарям, че ония повреди, които не се отнасят до човеците, не застрашават достатъчно интересите им, та да предизвиква всеобщото им негодувание против оногова, който ги извършва. Такава е контрабандата. Ония, отдалечените следствия върху, които произвеждат твърде малко впечатление, не виждат вредата която може да им навлече контрабандата; често пъти даже те се радват от временните облаги, които им създава. Те виждат само вредата, която се причинява на фискуса; значи, нямат такъв голям интерес, които да ги принуждава, щото да лишат контрабандиста от уважението си, както напр. постъпват с оногова, който е откраднал нещо от частно лице или фалшифицира някои документ или причинява друго някое зло, което може и тях да увреди. Неоспорима истина е, че човек се интересува само от онова зло, което му е известно. Това престъпление го създава самият закон, съ-ответствено с големината на митото, расте и ползата от контрабандата, както и изкушението да я предприемат и толкова по-лесно се подбуждат, колкото е по-голяма охраняваната граница, а пък обемът на стоката е по-малък. Наказанието, състоящо се в това, че контрабандистът изгубва както забранената стока, така и оная, която транспортира с нея е съвсем справедливо, но то е толкова по-целесъобразно, колкото митото е по-низко, защото човеците до толкова се излагат на опасност, доколкото ползата, която се получава от конкретното предприятие, са намира в еднакво отношение с нея. Значи трябва ли за такова престъпление да не се ненаказва оня, който няма да загуби никакви стоки? Не, защото има такива контрабанди, които до толкова засягат естеството на облагането с мито- тая толкова важна и съставна част на всяко добро законодателство- щото такова престъпление, заслужава едно значително наказание, което отива до затвор, до неволя но- затвор и неволя, които да съответствуват на естеството на това престъпление. Напр. в затвора в, които ще бъде задържан контрабандиста на тютюн, не трябва да се задържат убийци и разбойници; също работите на първия по естеството си трябва да се стремят към това, щото да се предприемат за услужване и полза на оня регалитет, когото той е искал да увреди.