Глава тридесет - За кражбата

Кражба извършена без насилие би трябвало да се наказва с глоба. Който се стреми да се обогатява чрез отнемане на чуждото, трябва да бъде лишен от неговото. Но понеже това престъпление е вследствие само на бедността и отчаянието е престъпление, което се извършва от онова нещастно човешко съсловие, на което правото на собственост (ужасно, а може би не необходимо право) е оставило само голия живот. Понеже паричните наказания биха се докоснали до много повече човеци, отколкото в действителност са извършили престъплението; понеже отнеми хляба от невиновния, за да го предаде на виновния, най-подходящото наказание ще е оная неволя, която може да бъде най-справедлива, а такава е временната неволя, касателно работата и лицето- в отношение към обществото- за да го обезщети със съвършената си зависимост за несправедливия деспотизъм, заключващ се във всяко нарушаване на обществения договор. Но ако кражбата е извършена чрез насилие, независимо от ограничение свободата, трябва да има и телесно наказание. Някои писатели преди мене са доказали недостатъка, произходящ от неразделението на наказанието за кражбата чрез насилие от лукавите кражби, като при това по един несравняващ се начин се сравнявали живота на човека с една голяма сума пари. Това са престъпления от съвсем различно естество; в политиката, трябва, несъмнено да се приспособява оная математическа аксиома, според която разнородните величини в безкрайното остават различни. Но никога не е излишно да се повтаря онова, което почти никога не е изпълнявано. Политическите машини запазват по-за дълго време- от другите- определеното им още от начало движение и, твърде бавно приемат друго.