Глава двадесет и девет - За двубоя (Дуел)

Единичните двубои, които водят началото си от съществуващата в законите анархия, са създадени от необходимостта за взаимно уважаване.Твърди се, че са били неизвестни на античните времена може би, защото старите като не са били доверчиви, при срещите си в храмовете, театрите, в приятелските кръжоци, носели си оръжие; може би пък, защото двубоят бил едно обикновено и общедостъпно зрелище, което като пренебрегвало народа, ежедневно му предлагало робските гладиатори и защото свободните човеци са се страхували да не бъдат наречени гладиатори, ако се впуснат в единичните двубои. Напразно са се опитвали чрез заповеди, които са застрашавали всекиго със смърт, които не приемал двубоя, да унищожат този обичай, който в това именно се е коренил, от което мнозина много повече са се страхували, отколкото от смъртта. Като не се нуждае от уважението на другите, честния човек се вижда изложен на опасността или да бъде изоставен от всички- несносно положение на общителния човек- или да бъде предмет за позор и подигравка, вредните действия на които превъзхождат много повече опасността от наказанието. Защо простият народ не се бие също тъй, както големите, благородните? Не само, защото не носи никакви оръжия, но и защото за него нуждата от чуждото уважение е по-малка, отколкото за ония, които стоят по-високо и се отнасят помежду си с по-голямо подозрение и завист. Не е безполезно ако повторим- което вече са писали и други- именно, че най подходящото средство за предотвратяване от това престъпление се състои в туй, щото да се наказва оня, който дава повод към двубой, а да се освобождава оня, който без да е виновен, бил е принуден да защищава онова, което понастоящем законите не могат да защитят- честта.