Глава двадесет и осем - Докачение на честта

Повреждането, което се нанася на лицето и на честта, т.е. оная чест от външното уважение, което гражданинът има право да изисква, трябва да се наказват с лишение от честта. Съществува една особена разлика между гражданските закони, които преди всичко с особена грижа пазят живота и имота на гражданите и ония, за които на турчинъ честта е над всичко друго. Думата чест е една от ония, от които се вадят цял ред блестящи умозаключения, без да определят някоя ясна и точно определена идея, Колко зле трябва да е поставен човешкия разум, щом най-отдалечените, най-незначителните представления за неизмененията на небесните тела са много по-правилно схванати, от колкото близко стоящите, твърде важните морални понятия, които винаги доста се разбъркват, щом ги завладеят бурите на страстите и несамостоятелното незнание ги отнеме и ги предаде другиму! Но няма да ни се види чудно, ако вземеме под внимание това, че както не могат да се различават ония предмети, които са съвсем близо да очите ни, тъй също, при естетическите идеи, понеже са ни много близки, безбройните прости идеи, които се развиват от тях размесват се една с друга, вследствие на което и граничните линии- необходими са и при геометрическия дух, който иска да измери явленията на человеческата действителност- се хвърлят в безпорядък. Но цялото няма да се види вече чудно на оногова, който не разглежда человеческите отношения партизански; той обезателно ще дойде до предположението, че един толкова голям морален апарат, няма нужда от такова число обвързаности, та да може да създаде за хората щастие и сигурност.

Честта, значи, е едно от ония колективни представи, които са сума не само от обикновени представления, но и от такива, които, събрани заедно между различните отношения, в които се навързват на човека някои от различните елементи, от които се създават, ту в себе си ги заключават, ту от себе си ги изключават и задържат само някои общи представления, приблизително тъй, както когато едно количество събрани алгебрични величини имат един общ делител. За да може се намери този общ делител между различните представления, които си съставляват човеците за честта, необходимо е да се хвърли един бегъл поглед върху историческото развитие на обществото.

Първите закони и първите власти са създадени от необходимостта, щото да се отстранят безпорядъците от физическия деспотизъм на всяко отделно лице. По тая единствена причина е създадено обществото и тая- отчасти в действителност отчасти повърхностно- е била ръководещата идея на всичките закони, даже и на ония, които са и противодействували. Но съдружното живеене на човеците, разширението на съзнанието им, са създали един безконечен ред от постоянно менящи се действия и нужди, които винаги надминават предвижданието на закона и които остават зад действителната сила на личността.

С тая епоха захваща деспотизмът на публичното мнение, което е било единственото средство за спечелване от другите на ония блага и за отстраняване на ония злини, за които законите не са можали да имат съответстващата предвидливост. Това е мнението, което си създава мъдрият, както и простият човек, което повърхностно е докарало благоде-телта до такова завидно положение, което е много по-високо отколкото това на самата благодетел; това е което прави безнравственият за своя проповедник- защото той намира тука интереса си. От тука насетне мнението на човеците, става не само полезно, но и необходимо, за да не падне под общото ниво. А след това то спечели на страната си не само честолюбивия, защото му пренасяше полза, измоли не само суетня, като доказателство за собствената му достойнство, но го изисква и честния човек, защото му е необходимо. Тая чест е условието, от което мнозина турят в зависимост съществуванието си. Създадена едва след образуванието на обществото, тя не може да бъде приета в числото на охра-няемото общо благо; тя принуждава личността- по възможност- да се върне за минута към естественото състояние и временно да се освободи от законите, понеже достатъчно не защищават гражданите. Затова както при най-високото развитие на политическата свобода, тъй и при най дълбокото ограничение (Unfreicheit) изчезват представи за честа или пък се смесват съвсем с други, защото деспотизма на законите при първите, прави ненужно съгласието на другите, когато при последните, човешкият деспотизъм унищожава гражданското съществуване и допуска съществуването само на една неусигурена и от момента зависяща личност. Значи, честта е една от основите на ония монархии, които съставляват една малка част от деспотизма; тя съдържа същото, което в революционните времена, при деспотическото управление на монархиите- един само момент за завръщение към естественото състояние- напомня на господаря, че някога си, всички са имали еднакви права.