Първа глава - Въведение

Човеците изоставят най-важните разпореждания повече на ежедневната мъдрост или на съображенията на ония, които имат интерес да заобикалят мъдрата предусмотрителност на такива закони, които по естеството си предоставят на всички еднакви ползи и се противопоставят на усилията на ония, които с удоволствие биха ги обезсилили и тъй едностранчиво биха ги ограбили, щото само малцина да се облагодетелствувани чрез силата и щастието, а за всички други не би останало нищо друго, освен, безсилието и нещастието. И все пак, даже след хиляди заблуждения, отстъпват твърде важни фактори касателно живота им, свобо-дата им, едва, след като са търпели толко дълго време от неразбраната ленност, щото търпенията им да излязат извън границите- едва тогава се опитват да се отървават от тежа-щите върху им злоупотребления и съзнават ония осезателни истини, които са непостижими за простодушните им и слаби глави, неспособни да анализират обектите, а само общото им впечатление, представляюще им се повече от общоприетия взгляд, от колкото те го разбират от опит.

Ако отворим историята ще видим, че законите, които са договори между свободните човеци, или поне трябвало би да са такива, в повечето случаи са били играчки на страстите на некои или пък са предопределявани за удовлетворение на някоя случайна и подходяща нужна; че те не са изражение на някои хладнокръвен наблюдател на человеческите положения, което по един определен взгляд да определя всичките действия на една человеческа група и, като се наблюдава от тая гледна точка- да се разделя повече щастие, между, по възможност, повече хорa. Щастливи са ония народи, които не са принудени да чакат докато постепенното променение на медленно развиващото се преобразование на человеческите отношения, докарани до най-високата степен на злоупотребленията, създаде едно направление за подобрение; щастливи са ,ония народи, които чрез полезни закони умеят да ускоряват тоя преход. Оня философ, който най-напред е имал доблестта, щото от уединената си и незабележима работна стая да започне разсейването между масата ония семена от полезните истини, които са били осъдени на дълга безплодност, заслужава благодарността на човечеството.

Най-сетне узнаха истинското отношение между суверена и поданиците, както и това между различите народи. Сближението с философските истини- които печатното слово направи общо достояние- се ускори; в областта на индустрията се започна безшумна борба, преимуществено човешка, достойна за разумни същества, борба. Тия са плодовете, които зрееха под светлината на нашето столетие. Но твърде малцина осъждаха жестокостта на наказанията, неправилността на наказателното съдопроизводство; малцина се захванаха с изучаването на тоя толкова важен, същевременно- в по-голямата част на Европа - изоставен клон от законодателството; малцина обърнаха внимание на остарелите принципи, които не, са разрешили нито едно от заблужденията, натрупани в продължение на много столетия; а чрез оная сила, която се предаде на празната истина, ограничи се съвсем свободното течение на оная зле употреблявана сила, която до сега е давала голямо значение на държавните учреждения чрез примери от съвсем студена жестокост. И пак към стенанията на слабите, към ония, които не знаеха жестокостта, които паднаха жертва за удобствата на богатите, към варварските мъчения, състоящи се в безполезна строгост, употребявана за недоказани престъпления; към отвращени-ето и ужаса на затвора, към когото се присъединява и най-жестокото от мъченията- чувството от неизвестността- тря-бваше да се докара до колебание и чувството на длъжностни ца от такъв характер, които направляват общественото мнение.

Безсмъртният президент Монтескьо е преминал тоя предмет твърде повърхностно. Неделимостта на истината ме принуди да последвам пълната със светлина пътека на тоя велик мъж, но мислителите, за които пиша, ще съумеят да различат моите стъпки от неговите. Колко щастлив щях да бьда, ако можех като него да спечеля тихата благодарност на непознатите и миролюбиви привърженици на разума; ако можех да предизвикам онова тихо движение и с нежни чувства да го угодя на оня човек, който тъй бодро защищава интересите на человечеството!

Тук би му било мястото да изследваме различните видове престъпления и техните наказания и да ги отделиме едно от друго по свойствата им, което съответствено се менява съгласно с времената и местните условия, а това би ни принудило да се впуснеме в безкрайни и несносни подробности. Значи, трябва да се задоволя с туй, щото да представя най-общите принципи и най-вредните и разпространени зазаблуждения, та да мога да извадя от заблуждение, както ония, които чрез криворазбраната любов към свободата биха предизвикали анархия, тъй също и ония, които биха желали да държат человечеството постоянно под монархическите правила. Но, кои наказания ще отговарят на тия престъпления? Дали действително, смъртното наказание е полезно и необходимо, нужно за публичното спокойствие, за добрия ред на обществото? Нима изтезанията и изтезателните въпроси са справедливи и постига ли се с тях гонимата от закона цел? По кой начин ще може най-сигурно да се препятствува на престъпленията? Същите наказания еднакво приложими ли са за всяко време? На тия въпроси трябва да се отговори е оная математическа точност на която не могат се противопостави нито мъглите на софистиката, нито измамливото красноречие, нито пък страшливото съмнение. И да нямам друга заслуга, освен, най-напред да представя Италия поне с една по-голяма ясност, за. което другите народи се осмелиха да пишат и се захванаха да го прилагат на дело, то пак бих бил щастлив; ако пък да можех чрез защитата на човешките права и на несъкрушимата правда да способствувам, щото да освободя поне една жертва от тиранията и от не по-малко ужасната неизвестност, от мъченията, от страха пред смъртта: от блогословяванията, сълзите на невинните биха ме до толкова зарадвали, щото бих забравил презренията на целия свят.