Глава двадесет и седем - Престъпления против безопасността на частните лица. Насилие

След престъпленията за оскърбление държавния глава, идват престъпленията отправени към безопасността на ча- стните лица. Понеже безопасността е първата цел на всяко юридическо общество, то за нарушение правото за личната безопасност, каквото принадлежи на всяко лице- трябва да се налага най-строгото наказание, което предписват законите.

Някои от тия престъпления са отправени към човека, а други- против веща. На първите безусловно трябва да се налагат телесни наказания. И тъй, нападенията против безопасността и свободата на гражданите принадлежат към най-тежките престъпления; в тая категория принадлежат не само човекоубийствата и кражбите, които ги извършват обикновените, простите човеци, но и ония, които ги извършват големите и чиновниците, влиянието на които е доста чувствително в широките кръгове и то в доста широк обем; затова идеята за справедливостта и дългът се стеснява от тая за юмручното право, което е опасно, както за оногова, който го прилага, така и за оногова, върху който се прилага.

Нито богатите, нито влиятелните трябва да нападат бедните и слабите, та от туй да извличат каквато и да е полза за тях си; в противен случай богатствата, възнаграждението на труда, са под защитата на законите, щяха да са само средство за поощряване на тиранията. Не би имало никаква свобода, щом законите биха позволили, щото човекът да престане да е лице и да стане вещ; в такъв случай силният обръща всичката си сила към това, щото към числото на гражданските взаимоотношения ония да имат преимущество, при които законът го облагодетелствува. Това откритие е магическата тайна, която превръща гражданите в работни животни, която в ръцете на силния се обръща на синджир, който обвързва действията на слабите и застрашените. Вследствие на това под известните начини на управление, които при това представляват всичките външни признаци на свободата, тиранията продължава скрито да съществуват или незабележимо се вмъква в някое кюше, на което законодателя не обръща никакво внимание и впоследствие постепенно печели и уголемява силите си. Хората издигат големи насипи против явната тирания, но не забелязват малкото насекомо, което ги изгризва и чрез това двойно усилва наводнението, защото се отваря един таен път. Какви ще са истинските наказания за престъпленията на благородните, превилегийте на които съставляват една голяма част от законите на известен народ? Аз няма да се занимавам с въпроса: дали завещаното различие на благородните и пле беите е полезно при каквато и да е форма на управление и дали то е необходимо при монархиите; дали е вярно, че то създава една посредническа сила, която задържа двете крайности на излишека- или поне не създава една класа, която като служи робски на себе си и на другите, разделя всичко, което има значение и всичкото щастие в средата на един съвсем тесен кръг, също, както изникват плодородните и приятни островчета в песъчливата и пуста Арабска пустиня; дали най-после, даже ако беше вярно, че за обществото неравенството е необходимо или полезно, то също тъй е вярно, че то ще предпочита костите, а не личностите, в които случаи ще трябва да се определи завинаги в известни части, вместо да се разкъсва в бързото кръгообръшение по цялото тяло, постоянно като се създават и преминават? Аз ще се занимая само с наказанията, които се падат на тия кости и ще твърде, че трябва да са едни и същи, както за първия така и за последния гражданин.

Всяка разлика, била тя създадена следствие достойнството или състоянието- предполага- за, да бъде тя законна равенството на всички, основано на законите, на които еднакво се подчиняват всички граждани. Значи, трябва да се приеме, че когато човеците са се отказали от деспотизма на естественото състояние, казали са: "който е по-добър, той може да има повече почести и славата му нека се отразява и върху неговите наследници; който пък е по-щастлив или пък повече уважаван отколкото другите, нека храни по-големи надежди; но от нарушението на договорите, които са го възвишили, не трябва да се страхува по-малко от колкото другите." Вярно е че такива заключения не са дадени от общочовешкия конгрес, но те изхождат от неизменимите едно- към друго отношения на нещата; та не унищожават ползите, които благородното съсловие мнимо обещава; те запазват само от произходящите от това вреди; те уголемяват страха пред закона, като заграждат пътя към безнаказан-ността. Ако се възрази че същото наказание ще бъде друго като се гледа дали се налага на благородни или плебеи по причина в различието във възпитанието, по причина на позора, който поразява една велика фамилия, то отговарям, че мярката за наказанието е чувствителността на виновния, но повреждането на публичното благосъстояние, което е толкова по-чувствително, колкото повече е покровителствуван оня, от когото то излиза; че еднаквостта на наказанията може да бъде само повърхностна, защото по съществото си за всекиго едного с други; защото монархът чрез публичното си изявяване благоволението си в отношение на невиновните може да отърве една фамилия от позора. Кой не знае, че на лековерния, с удоволствие удивляващия се народ, външните формалности имат много по-голямо значение, отколкото разумните принципи?