Глава двадесет и пет - Подразделение на престъпленията

Някои престъпления са отправени непосредствено против обществото или против представителите му; някои повреждат частните права на гражданина, сигурността на живота му, имота му, честта му, някои са действия, които не съответствуват само на онова, което се предписва на всеки гражданин да върши или да не върши, като се има предвид публичното благо.

Ако известно действие не се включва в по-горе определените граници, то не може да бъде наречено престъпление, значи не може да бъде и наказано- с изключение на ония, които имат интерес да гледат на тях като на престъпления. Неточността на тези определящи границите линии са създали на народите морал, който стои в противоречие със законодателството; даже е съдействувал щото съществуващите едновременно закони да си противоречат един на друг; той е предизвикал такава маса закони, щото даже и най-великият творец на правото не е сигурен, че няма да попадне под някое тежко наказание; затова понятията: порок и добродетел са станали неясни и неопределени; затова върху ексистенцията на всяко лице виси оная неизвестност, която докарва летаргия, смъртен сън на държавните тела.

Всеки гражданин има правото да предполага, че може да предприеме всичко, което не противоречи на законите, без да се страхува, че ще претърпи друга някоя вреда, освен оная, която би претърпял от самото действие. Това е политическа догма, от която трябва да са проникнати народите, която трябва да провъзгласяват най-високопоставените власти, чрез неотстъпчивото си придържане към законите; свещена догма, без която е немислимо никакво юридически общество- едно справедливо обезщетение за това че човеците са се отказали от туй, което принадлежи на всяко чувствуващо същество, доколкото му позволяват силите да влияе върху всичките предмети. Тая догма създава свободни, силни духове и светли мислители; тя присажда в човеците добродетелта, и то оная добродетел, която не знае никакъв страх, нито пък еластичната мъдрост, която приляга само на човека, който може да пренасе несигурната и подхвърлена на всякакво своеволие- ексистенция. Който разглежда законите на народите и тяхната история от философска гледна точка, той ще види, че израженията: порок и добродетел, добър гражданин и престъпник, при периодическите политически преврати, почти винаги са получавали съвсем друго значение, не касателно настъпващите изменения в отношенията между държавите (а заедно с това да са в постоянно съгласие с интересите на всички), но касателно различните страсти и заблуждения, на които са се предавали заместващите се- други законодатели; - ще забележи твърде начесто, че страстите от едно столетие са служили като основа за морала на следващите столетия; че могъществените, създадени от фанатизма и ентусиазма, страсти, отслабени и, тъй да кажа изгризали от онова време, което при всичките физически и морални явления, умее да възстанови равновесието, постепенно са се повдигали до там, щото, най сетне са станали благоразумието на века- полезни средства в ръцете на силния и опитния. Тъй са се развили съвсем неясните понятия за добродетелта и честта, които се изменят не само вследствие променяната на епохата, (която винаги похищава само нещата, а остава да съществуват само имената им), но и вследствие промяната на реките и горите, които често пъти определят границите не само във физическата, но и в моралната география.