Глава двадесет и четири - Степента на престъпленията

Ние видяхме коя е действителната степен на престъпленията- именно: вредата, която претърпява обществото; това е една от ония осезателни истини, за откритието на които няма нужда нито от телескопи, нито от ъгломери, но които напротив са достъпни даже за една посредствена глава и която при все това, вследствие от особеното стечение на обстоятелствата, са ги схванали само някои от мислителите на различните народи и времена. Но азиатският начин на въззрение; страстите, които почти винаги са се таили в могъществото и възрението, било чрез незабележимо влияние, били чрез насилствено натрапване на боязливата леко-верност на человеците, са забърквали обикновените понятия, които може би са съставлявали философията на някогашните общества и към които като че ли изпраща светлината на настоящето столетие. Само че сега получават оная здрава почва, която може да преодолее само едно положително геометрическо изследвание; даже безбройните печални опити могат да послужат за преодоляване препятствията.

Ония, които са били на мнение, че действителната степен на престъпленията се заключава в намерението на ония, които ги извършват, са се заблуждавали; това зависи от впечатлението, което произвеждат предметите върху престъпника и от предшестващото състояние на духа му; двата тия факта между човеците, даже при всеки отделен човек, вследствие бързо менящите се най-различни идеи и представления- са подхвърлени на неизбежни изменения. Значи, не само че ще е необходимо, щото за всеки гражданин да се създава особен закон, но би трябвало щото за всяко отделно престъпление да се създава нов закон. Понякога човеците създават на обществото много голяма вреда, като, при това са имали във вид най-добрите намерения; понякога пък напротив, при лошата воля, са му правили благодеяния.

Някои, пък вземат за мерило на престъпленията не влиянието им върху общественото благо, но важността на повреденото от тях лице. Ако туй можеше да бъде действителната степен на престъпленията, то би трябвало неуважението против съществото на всичките същества много по-строго да се наказва, от колкото убийството на един монарх, понеже незначителността на повредата- сама по себе си- е повече от изгладена чрез божието съвършенство.

Най-сетне някои вярваха, че тежестта на греха определя степента на престъплението. Но който безпристрастно наб- людава отношенията между човеците и между тях и Бога, какви са те в действителност, за него не е твърде ясно доколко тоя поглед е неверен. Първите са отношенията на равенството. Но от стълкновението на страстите и от про- тиворечието на страстите, необходимостта е развила идеята за общото благо, която е основана на цялата човешка спра-ведливост. Напротив, последните са отношенията на зависимостта от едно съвършено, производително същество, което си запазва само правото едновременно да е законодател и съдия, защото само при него не може да има вреда от подобно съединение. Присъдено ли е вечно наказание срещу ония, които не се подчиняват на всемогъществото му- кое насекомо ще се осмели да поправя божията справедливост, ще се опита да защити онова същество, което е доволно от себе си, върху което никакъв предмет не може да произведе нито приятно, нито неприятно впечатление и което действува между всичките същества, без да предизвиква никакво противодействие? Тежестта на греха зависи от неизследимата злост на сърцето; ограничените същества могат да го познаят само посредством откровението! Значи никога не може да се взема за норма, по която да се определя наказание за престъпленията. В такъв случай може да се дойде до там, щото да се наказват човеците и там гдето Бог ги прощава и да наказват там гдето- наказва. Ако човеците могат да дойдат в противоречие с Всемогъществото като прегрешават, то могат да дойдат в противоречие и при наказанието на греха.