Глава двадесет и три - Отношението между престъплението и наказанието

В интерес на всички е, щото не само да не остават никакви престъпления, но даже. толкова по рядко да стават, колкото са по-вредни з обществото. Значи, препятствията които задържат хората от извършването на престъпленията, трябва да са толкова по-големи, колкото по-голяма врзда причиняват престъпленията на обществото; колкото е по-силно побуждението, от което те произхождат. И тъй- наказанията трябва да са в право отношение с наказанията.

Понеже удоволствието и болката турят в движение всичките чувствителни същества; понеже даже невидимият законодател е присъединил наградата и наказанието към ония подбудителни причини, които трябва да подбуждат хората към най-възвишени постъпки: то неравното разделяне на наградата и наказанието трябва да създава онова, макар рядко забележимо, но при това често изтъкващо се противоречие, че наказанията се отнасят до престъпленията, които се предизвикват от тях. Ако едно и също наказание се налага за две престъпления, които по съвсем различни начини повреждат обществото, то когато престъпникът предвижда по-голяма полза от по-тежкото престъпление, той не се двоуми от препятствията. Когато смъртното наказание се предвижда на оногова, които опушва фазан, както на оногова, който убива човек или който фалшифицира някой важен предмет, в такъв случай не се прави никаква разлика между тия престъпления; а щам е така то подкопават се ония морални чувства, които са купени с кръвта на много столетия, които тъй мъчно и бавно са намирали между хората и, които вярва, че могат се разбуди само с помощта на най-възвишени мотиви и чрез развитието на особено важни формалности. Не е възможно да се предотвратят всичките безпорядъци в общото стълкновение на човешките страсти. Те растат приблизително в такова отношение, в каквото като се увеличават частните интереси на населението- които не могат се подчини с геометрическа положителност на обществените интереси- често се кръстосват. При липсата на математическа точност политическата аритметика трябва да се основава на изчисленията на вероятността. Ако прегледаме историята, ще видиме, че безпорядъците растат в такова отношение, в каквото се разширяват границите на държавите и как докато народното чувство постепенно слабне, побуждането към престъпления се увеличава в полза на стремлението- щото всеки да се ползува посредством безпорядъците; - затова необходимостта от изостряне наказанията става по-настоятелна.

Оная еднакво като тежестта действаща сила, която ни подбужда да се стремим към блаженството, допуска само дотолкова да бъде ограничена, доколкото й се противопоставят съответстващите препятствия. Действията на тая сила създават забърканите една след друга човешки постъпки, които ако взаимно се трият и стълкновяват една с друга, то наказанията, които бих нарекъл политически препятствия отстраняват вредното си влияние, без на нарушават подбудителната им причина, която е вродена в човека и, която е неразделима от човешката чувствителност; законодателя постъпва като някой мъдър архитект, който се съпротивлява само на вредните действия на силата на тежестта, а се ползува от оная, която служи за здравината на зданието.

Ако съществува необходимостта за чевешките сдружавания, ако съществуват договорите, които стават необходими следствие стълкновението на частните интереси, то идваме към една скала от отвратителни учреждения, най-видно място от които заема ония, които докарват непосредственото разстройство на обществото, а най-долното ония, които до- карват най-незначителното повреждане на частните интереси на единичните членове на обществото. Между тия две крайности са включени всичките ония вредни за публичното благо- действия, които се наричат престъпления и, които по един незабележим начин минават от най-високото до най-ниското. Ако геометрията можеше да се приспособява към безбройните и мрачно покрити взаимни действия на човека, то би трябвало да се определи и една съответствена скала от наказания, като се захване от най-тежките и се свърши с най-леките. Ако имаше една такава точна и обширна скала от престъпления и наказания, тогава би се получила една вярна, обща мярка за степента на тиранията или на свободата, за преимуществото на приятността или злостта в характера на един народ; а при такова положение на работата става доста леко, щото еди мъдър законодател да определи п0-ясно главните точки на тия степени и да не допуска да се определя наказанието от най-високата степен, за престъпления до най-низката.