Глава двадесет и две - За изгонването (За изгнанието)

Друг е въпросът: полезно ли е да се определи известна цена за главата на човек, който е признат за виновен и като се въоръжава всеки гражданин против него, същевременно от всекиго едного се създава по един палач. Престъпникът или е вън от пределите на държавата или е в тях; в единия случай суверенът подбужда гражданите си към извършването на известно престъпление и ги туря в опасност да претърпят едно тежко наказание, ако нарушат чуждата територия, ако си присвоят известен авторитет; той дава на другите народи правото, щото също тъй да постъпват спрямо него. Във втория пък случай дава пък доказателства за собствената си слабост. Който е във състояние да се защищава не си хваща защитник. Тогава такава заповед забърква всички представи за добродетелност и нравственост, които може да развие и най-малкият ветрец. Законите й поощряват поданиците към предателство и ги наказват, ако го извършват. С едната си ръка законодателят гледа по-здраво да закрепи връзките на фамилията, на родинството, на приятелството, а с другата награждава оня който ги скъсва; като е в противоречие винаги сам със себе си, предизвиква недоверчивите човешки духове да се откриват един на друг като същевременно всява недоверие във всички сърца, вместо да предупреди един престъпник, създава стотина. Тия средства са приспособими само за слабите народи, законите на които не са друго, освен едно временно поправяне на едно навсякъде развалено, подлежащо на срутване здание. Колкото повече напредва просвещението в страната на някой народ, толкова повече му стават необходими взаимната вярност и доверие, толкова- повече то се стреми да се приспособи с тях в политиката; в повечето случай ловкостта, интригата, измамите се предугаждат и хитростта на всичките тия, затьпява единичната хитрост. Даже столетията на невежествата, при които публичният морал е принуждавал хората да се подчиняват на частния морал, служат за урок и пример на просветените столетия. Но закони, които награждават предателството и подбуждат към тайна война, като същевременно разпръскват семето на взаимно недоверие между гражданите, се противопоставят на хармонията между морала и политиката, на която хората щяха да са благодарни за щастието си, народите за мира, света за едно по-продължително спокойствие, а щяха да се благодарни и от почивката след дългите борби.