Глава двадесет и едно - Прибежище (Убежище, Asyle)

Има да се разрешават още два въпроса: първият, дали прибежищата (убежищата) са справедливи? Вторият, дали международните договори за взаимно предаване на престъпниците, са полезни или вредни? В пределите на една страна не трябва да има място, което да не е под господството на законите и. Могъществото й трябва да върви подир всеки гражданин, както сянката- подир тялото. Съвършената безнаказаност на престъплението и правото на прибежище малко или много се отличават едно от друго и, понеже впечатлението от наказанието се основава повече на верността, че ще настъпи, отколкото на строгостта му, прибежищата много повече способствуват за извършването на престъпленията, отколкото наказанията застрашават. Да се умножават прибежищата, значи е равносилно на създаването на много малки суверенства; защото, там, гдето не господствуват общоприетите закони, могат да се създават други, противоположни на тях, които ще доказват съществуването си в целостта на обществото, без да обръщат внимание на това, че противоречат на духа на стоящето същество. Историята на народите ни учи, че прибежищата са способствували за създаването на големите политически преврати, както в държавните отношения, тъй и в частните мнения.

Някои са твърдели, че известно престъпление, т.е, известно нарушение на законите, трябва да се наказва, че гдето и да е извършено; като че отношението на поданството е неразривно; значи, приблизително същото, даже по-стеснително отколкото това например на робството; като че известно лице не може да бъде поданик на една държава, а в друга да живее и, като че в такъв случай действията му биха могли- съгласно с благоразумието- да се подчиняват на два различни суверена, на два- един на други противоречащи си закони! Някои даже вярват, че известно злодеяние, което, например е извършено в Константинопол, може да бъде наказано в Париж, защото- тъй гласи абстрактното им основание- който греши пред човечеството, заслужава да бъде мразен и ненавиждай от него; като че съдиите са длъжни да защищават чувствителността на хората, а не договорите, които ги свързват едни с други!

Може да се наказва само там, гдето е извършено престъплението, понеже само там и8 само там са принудени хората да причиняват вреда на едно частно лице и то, за да се отстранят пакостите, които биха се причинили на всички. Злодей, който не е можал да наруши договорите на известно общество- защото не е бил негов член може да бъде опасен, за това може да се изключи и изгони от върховната власт на обществото, но, да се наказва по всички формалности на законите, които отмъстяват само за престъпването на договорите, а не за известно действие, в основата на което лежи някоя злоба.

На въпроса: Дали е полезно, ако народите взаимно се задължат да предават престъпниците си, - не се осмелявам да отговоря, докато законите не бъдат създадени тъй, щото повече да отговарят на човешките нужди; докато наказанията не станат по-меки; докато не бъде скъсано господството на своеволието и мненията и чрез това не бъдат осигурени угнетената невинност, турната във враждебно положение добродетел; докато тиранията не бъде съвършено изтласкана из оная голяма област, в която интересите на трона и поданиците почват да се срастват, и докато не я изтласкат в пустата равнина на Азия. Във всеки случай, убеждението, че няма да се намери поне една педя земя, гдето истинските престъпления биха намервали извинение, би било твърде силно средство, с което би им се възпрепятствувало.