Глава деветнадесет - Бързо наказание

Колкото е по-близко и колкото по-бързо се налага наказанието за едно извършено престъпление, толковава е то по-справедливо, толковава е по-полезно. Казвам по-справедливо, защото освобождава обвиняемия от безполезните, жестоките мъчения на неизвестността, които вследствие на въображението и съзнанието на собствената си слабост, ужасно могат се повиши; - по справедливо, защото лишението от свобода е наказание; значи трябва да предшествува присъдената дотолковава доколкото е необходимо нужно. Прочие, задържането не е нищо друго, освен съхранение на някой гражданин до момента, в който ще бъде обявен за виновен; а понеже по естеството си това съхранение е мъчително, то не трябва да се продължава дълго време и не трябва да създава никакви жестокости. Времето трабва да бъде определено съответствено с необходимата продължителност на процеса и според преимуществата на ония, които могат да изискват, щото по-бързо да бъдат осъдени. Задържането не трябва да бъде по-ограничено, отколкото е необходимо за възпрепятсване на избягването, протакането или унищожаването на доказателствените средства. Самото производство трябва да бъде включено по възможност в най-непродължително време. Има ли по-жестоко противоречие отколкото това между безгрижното протакане от страна на съдията страхът на обвиняемия? На една страна удобствата и приятните удоволствия на един безчувствен съдия, а на друга сълзите, нещастието на един задържан! Въобще, те-жестта на наказанието и последствията от някое престъпление трябва до колкото е възможно по-силно да действуват вьрху другите, и колкото е възможно по-малко да притесняват оногова, който го претърпява, защото няма сигурна основа онова общество, което не се придържа неизменно към основния принцип, че хората се стремят да се подчиняват на възможно по-малки злини.

Аз казах, че наказанието е толкова по-полезно, кол-кото по-бързо настъпва; защото колкото е по-кратко времето между престъплението и наказанието, толковава по-силно се връзват двете понятия престъпление и наказание тъй, че неусетно идваме към туй щото да гледаме на престъплението като на причина, а на наказанието като на неизбежно сле дствие. Доказано е, че такива асоциации на идеите имат влияние върху цялостното направление на умствената ни деятелност и че без нея скръбта и радостта биха останки като изолирани чувства, чувства, които не биха имали вече никакво значение. Колкото повече се отдалечават хората от най-високите идеи и от най-главните принципи т.е. колкото са по-прости, толковава повече се ръководят в действията си от непосредствеността и по-близко стоящите асоциации на идеите; когато пък на посредствените и по-отдалечените не обръщат никакво внимание, които обикновено влияят само върху такъв човек, който страстно се стреми към известен предмет; защото светлината на вниманието особено възвишава известен предмет, а всички други остава в тъмнина.

Бързото заместване на престъплението с наказанието, значи е, особено важно щом искаме, щото на суровите, простите натури, които имат във вид само моменталната полза от престъплението да им се представи и следващето ги наказание. Всяко дълго протакане служи само затуй щото повече и повече да отдалечава двете представяния едно от друго и после каквото и впечатление да създава наказанието за известно престъпление- прави го не като наказание, а като зрелище; прави го и по такова време, по което отвращението създадена от престъплението, което (отвращение) би трябвало значително да увеличи важността на наказанието, отдавна е престанало да овладява духовете на зрителите.

Има и друг принцип, който представлява още по-нагледно значението на по възможност по-тясната връзка между престъплението и наказанието; а именно, че последното трябва колкото е възможно повече да съответствува на първото. Тая аналогия на престъплението и наказанието противопоставя на подбуждане към престъпление, твърде ясно и решително наказанието, на което ще бъде подхвърлено; наказанието, което се противопоставя на оня, който го въвлича в съблазнително престъпвание на закона.

Ония, които извършват по-малки престъпления, претърпяват наказанието си или по кюшетата на някой затвор или биват изгонвани в чужбина, в почти безполезна неволя, та чрез туй служат предохранителен пример на народи, в средата на, което не са се извършли никакви престъпления! Хората като не се впускат в един момент да извършват най-тежките престъпления, гледат на наказанието на някое голямо престъпление като на нещо .изключително, като на нещо, което едва ли се е случвало някога ; напротив, публичното наказание на по-малки престъпления, които са по-близки до духовете на човеците, ще произведе върху тях такова впечатление, което като застрашава от извършване на нови престъпления- още повече ги въздържа и от първите. Наказанията трябва да стоят помежду си и към престъпленията в право отношение не само относително тежестта им, но и относително начина на изпълнението им.