Глава осемнадесет - Безчестие (Лишение от чест)

Лишението от чест е знак за публично неодобрение, което лишава престъпника от уважението на обществото, от доверието на Отечеството и го изключва от оня взаимно братски образ на мисли, който обществото внедрява в всеки свой член. Законът не може да го определя по волята си. Значи, лишението от чест, което се определя от закона, трябва да бъде същото, което само по себе си се създава от естеството на обстоятелствата, същото което се развива от общия морал или от особената морална система, което се определя от един народ, от всеобщо признатите естетически правила. Щом едното се различава от другото, престава или законът да е предмет на всеобща почит или идеите за нравствеността и честността остават на заден план, независимо от всичките декламации, защото те не могат да противопоставят на примера някое по-успешно противодействие. Който сам по себе се обявява посредствените действия за безчестни, с това намалява позорът, който би трябвало да тежи върху такива постъпки, които в действителност са безчестни.

Болезнените, телесните наказания не трябва никога да се определят за престъпления, които като са създадени от гордостта, в болежката намират подкрепа, даже слава; за - такива престъпления много повече съответствуват подигравката и лишението от чест, наказания, при които гордостта на фанатиците се превъзхожда от гордостта на зрителите, влиянието на които е толковава продължително, щото даже самата правда, бавно и с напрежение може да се отърве от него. По някога някой мъдър законодател противопоставя на еилата-сила, на мнението-мнение и не допуска, щото с изненадване и удивление да се създадат някой неверни принципи (блестящите заключения на когото заслепяват очите на тълпата, пред лежащата в основата безсмислица) за народа. Наказанията-лишаване от чест-не трябва да се налагат твърде често; също тъй не трябва да се налагат изведнъж на много лица; първото защото чрез туй общественото мнение губи от силата си, понеже влиянието му твърде често свързва се с известни предмети; последното, защото лишението от чест на мнозина най-сетне пък създава чест за всички.

Само по тоя начин се отстранява забъркването на обстоятелствата и идването в противоречие с неизменимото естество на- нещата, което понеже е независимо от времето и неотстъпно действува, унищожава всичките му неподходящи разпореждания. Не само на естетиката е дадено да нарежда точното подреждане на естеството като основен закон; също и политиката-поне действителната и постоянната- признава тоя принцип, понеже тя е нищо друго, освен изкуството да направлява неизменимите човешки побуждения към добро и да ги прави полезни за общественото благо.