Към читателя

Към читателя

Няколко откъслечета от законите на един завоюван народ от стария свят, събрани по заповед на един цар, който преди двадесет столетия царувал в Константинопол, измешани в по-последните времена с лонгобардското обичайно право- в последствие всичко това обърнато от частни лица и от невразумителни тълкуватели в безброй изпъстрени томове съставляват онова предадено понятие за правото, което въпреки това, в една голяма част от Европа, се нарича закон и при все, че е доста печално, но днес е твърде обикновено, че едно мнение на Карпцов, едно изразено от Кларус произхождение, една от Фаринацуисъ със свирепа услужливост дадена изтезателна система, със законите на които с доверие се подчиняват ония, които само със страх решават върху живота и участта на подобните на себе си. Аз ще разгледам в тази книга оная част от тия закони- която се занимава със системата на наказателното право. Осмеляват се да излагат техните недостатъци пред ония, които строят общественото благо и то на такъв език, който отблъсква необразованата и нетърпелива тълпа. За онова свободно разискване на истината, за оная независимост от предубежденията на тълпата, които ще изтъкват това съчинение, авторът трябва да благодари на онова добродушно и просветено правителство, при което е живял. Управниците на тия велики добродетели на човечеството с удоволствие обичат да слушат за правдите, които се трактуват от непознати философи в силни, свободни от всякакъв фанатизъм и турения в известни граници от разума, език: за оногова, който подробно изследва всичките обстоятелства, недостатъците, пороците на сегашното време, за него ще са сатирата, укора за миналите времена, а не за сегашното столетие и за законодателите му.

Ето защо, който би пожелал да ми направи чест с критиката си, нека захване с това, щото ясно да има във вид целта, към която се стреми това съчинение, цел, която е много далече от мисълта да сваля законноустановените власти, а да съдейства за усилването им, - до колкото мнението по-силно може да влияе върху духовете, отколкото силата, и човеколюбието и кротостта ще го оправдаят пред очите на всички. Неразбраните критики, публикувани против тази книга, принуждават ме да прекъсна за малко време разсъжденията, отправени към просветения читател, та да закрия завинаги входа към заблужденията на едно съвсем мнимо усърдие, както и на клеветите на завистливата злоба.

Принципите на морала и политиката, които управляват постъпките на хората, произхождат от три източника: от откровението, от естествения закон и от доброволното, общественото съгласие. Касателно главната цел съществува една значителна разлика между първото и последните две; но съгласяват се в това, че и трите водят към щастието на тоя земен, суетен живот. Имайки предвид последното, не значи, още, че се игнорират първите две и отношенията им. Напротив, тия принципи, при все божествени и неотменими, но понеже по собствена вина, чрез затъмняване съзнанието на човеците, чрез неверни религии и своеволни понятия за добродетелта о порока, са пропаднали, то става нужно- отритнати от всяко друго уважение- да изпитват последователностите, устойчивостите на простите постановления, върху които хората- безразлично дали изрично или мълчаливо се съгласяват заради общите нужди и ползи- от оная идея, в която необходимо се срещат всичките секти и всичките морални системи и винаги бива похвално онова предприятие, което принуждава и най-твърдоглавите и недоверчивите да признаят принципи, които водят хората към щастлив живот. Има три различни видове добродетел и порок: религиозен, естествен и политически. Тия видове не трябва ни-кога да си противоречат един на друг; но не се показват всичките следствия и обязаности, които да отговарят на единия вид от другите два; не всичко, което изисква отк-ровението го изисква и естествения закон и, което изисква, не трябва да го изисква и обществения закон; но твърде важно е, щото всичко да се отдели, което се създава от това съгласие т.е. от изричните или мълчаливите договори между хората, защото това е границата на оная сила, която по право, без изрично предложение от най-висшето същество, може да бъде приспособена между хората. Значи, идеята за държавната добродетел няма да се опетни от това, ако се окачестви като променима- напротив, би била винаги известна и ясна, ако слабостта на разума на човешките страсти не биха я помрачавали; тая на религиозната добродетел е постоянна, една и съща, защото е била открита непосредствено от Бога и от него се поддържа.

Било би, значи, заблуждение, щото на оногово, който говори за обществени постановления или за последствията им, да му се приписват принципи, които противоречат на естествения закон или на откровението; понеже не бил го-ворил за тях. било би заблуждение, щото, като се говори за такова положение на обществото, което се предшествува от положението на войната, да го приеме в смисъла на Хобес, като освободено от всякаква длъжност и задължение, вместо да го представлява като последствие от развалената човешка натура и от от падението от всяка изрична санкция; било би заблуждение, да се обвинява един писател,който обсъжда следствията от обществените договори, задето не е ги разузнал преди договорите. Божията справедливост, естествената справедливост, съответствено са неизменими и постоянни, защото отношенията между две еднакво стоящи неща остава същото, но човешката или държавната справедливост- понеже е само отношение, между действието и меняющето се положение на обществото- може до толкова да се изменява, доколкото едно определено действие, може да бъде полезно или вредно за обществото; то може да се познае чрез прави анализи на комплицираните и подхвърлените на всестранно меняване отношенията на гражданското взаимодействие. Щом като тия съществено различни принципи безразборно се разхвърлят, не остава друга надежда за да може се отговори умно касателно обществените работи. Теолозите трябва да разграничат понятията за справедливото и несправедливото, щом то се касае до вътрешната доброта или до отхвърлянето на някои постъпки: да се определи отношението на политически справедливото или несправедливото т.е. за полезното и вредното за държавата, е работа на публициста. Обсъждането на единия предмет никога не може да има вредно влияние върху обсъждането на другия, защото всеки вижда, че чисто държавната добродетел, следва след оная неизменима добродетел, която произхожда от Бога.

Повтарям, който иска да ми направи чест с критиката си да не захваща с това, щото да ми подмята, подсунва някои подкопвающи добродетелта или религията принципи, понеже аз показах, че не проповядвам такива; нека се опита да ми наведе примери от лоша логика или от политическа недалновидност, вместо да ме обвинява в неверничество или бунтовничество; нека не трепери от всяка, защитаваща човечеството мисъл; нека ми докаже, ще заключенията от правилата ми не създават никаква полза или че политически са вредни или нека ми покаже ползата от досегашния начин на действие. Аз съм дал явно доказателство за религиозните ми убеждения, за подчинението ми на суверена чрез отговора си на "Note et Osservazioni"; да отговарям и на други подобни съчинения е излишно. Но, който пише с такова приличие, което да показва, че изхожда от човека с прилично обхождане и с такова умение, щото да не намери в мене не само човека, който се труди да отговори, но и един любящ истината, приятел.