Глава петнадесет - Мекостта на наказанията

От повърхностното обсъждане на разглежданите до сега истини става явно, че наказанието няма за цел да причини страдание и мъки на някое чувствително същество, нито пък да направи нестанало, някое извършено престъпление. Възможно ли е, щото едно политическо общество, което вместо да стои по-горе от пристрастието, туря си за постоянна задача а обуздава частните страсти; възможно ли е да обладава оная безполезна жестокост, чиято ярост и фанатизъм или тирания като познава, да си служи с тях?" Може ли отчаяният вик на един нещастник да изисква, напр. от времето, което не знае никакви връщания, връщането на такива действия, които вече са изпълнени? Целта, прочие, не е друга, освен да се възпрепятствува на виновния, щото да не причинява на съгражданите си нови вреди и да отклони други от подобни действия. Значи ония наказания и оня начин за прилагането им, които при еднакви обстоятелства произвеждат върху духовете на човеците по-осезателни, по-продължително впечатление- заслужават преимуществото да се турят в изпълнение, а на изобличения пък по възможност причиняват по-малко телесно страдание.

Кой не ще се възмути като прегледа историята- от варварските и безполезни мъчения, откривани и приспосо-блявани от тъй наречените мъдри човеци със студена кръв? Кой не ще се възмути от дълбочината на душата си от положението на ония хиляди нещастници- от които само малцина са в по-благоприятно положение- които се хвърлят и остават в мизерия от законите а всички други туря в несносно положение, в мизерия, или пък ги туря в невъзможност да се отърват от нея, която ги принуждава да се върнат към естественото си състояние или които са били признавани за виновни за някои невъзможни, или от суеверен страх изнамерени престъпления, или които за нищо друго не могат се обвинят, освен, че са останали верни, на принципите си и то от хора, които са имали същите чувства, значи и същите страсти притежават, се разпокъсат от хладнокръвно обмислените формалности и бавните изтезания като назидателно зрелище за една фанатическа народна тълпа.

Известно наказание, за да постигне целта си, достатъчно чния гърмеж. Но, колкото повече общителността смегчава нравите, толкова повече се увеличава чувствителността й, колкото повече се тя увеличава, жестокостта на наказанието пък трябва да се намалява, ако искаме да запазиме едно постоянно еднакво отношение между предмета и действието му.