Глава четиринадесет - Опит, съобвиняеми, ненаказуемост

От това, че законите не наказват намерението, още не следва, че ако известно действие клони към намерението да се извърши известно престъпление, това захванато престъпление не заслужава наказание, което, без съмнение, трябва да бъде по-легко, отколкото отправеното към изпълнението му действие. Необходимостта да се възпрепятствува на опита, оправдава наказанието: но понеже между опита и изпълнението може да мине дълго или кратко време, то понякога може, щото на престъплението, което се наказва с по-тежко наказание, да се даде време за покаяние. Подобно подразделение трябва да се съблюдава, когато няколко души съвместно извършат някое престъпление, без да са взимали всички непосредствено участие при извършването му. Но тук има значение друго едно обстоятелство. Ако няколко лица се съгласят да извършат някое опасно предприятие то колко повече опасността е голяма, толкова повече ще се трудят еднакво да я разделят помежду си, значи толкова по-мъчно ще е да се убеди някои към непосредственото извършване на деянието, ако би трябвало той да се излага на по-голяма опасност, отколкото другите. Само в такъв случай има изключение, когато на дееца е предвидено някое възнаграждение; но понеже при такова положение на работата той получава обещетение за по-голямата опасност, то и наказанието на всички трябва да бъде същото. Такива съждения, разбира се, ще се видят доста метафизически на оногова, който не предвижда колко е полезно, когато законите представляват на престъпниците по възможност по-малко мотиви, за да могат да бъдат в съгласие.

Някои съдилища са доста снизходителни при налагането на наказанието на такъв съучастник в някое голямо престъпление, който изказва другарите си съучастници. Такова средство за откриване престъпниците има както лошите, така и добрите си страни. Лошите са, че народът се поощрява към предателството, което, ако и да се упражнява против престъпниците, все пак е отвратително, защото подлостта на престъпниците на известен народ е много по опасна отколкото престъпническата решителност, тъй като последната е рядка и се нуждае само от едно благотворно влияние, от едно мъдро ръководство, за да бъде направена полезна за общото благо; когато пък подлостта се случва много по-често, по е заразителна и се концентрира повече сама в себе си. Освен това с такива мерки съдът доказва собствената си неблагонадеждност, както и слабостта на оня закон, който се домогва до помощта на ония, които го нарушават. Добрите се заключават в това, че се препятствува за извършването на големи престъпления, които тогава действуват особено заплашително върху народа, когато следствията от престъпленията се чувствуват, а пък самите дейци не са открити; с това се разпространява убеждението, че който нарушава верността към законите, значи към обществото, едва ли може да бъде верен към частните лица.

Между това, струва ми се, един общ закон, който осигурява ненаказуемостта на оня съобвиняем, който открива някое престъпление, трябва да се предпочита пред определените само известни случаи, защото, в такъв случаи, всеки съу-частник в известно престъпление като се страхува да не попадне сам пред опасността, с това ще се безпрепятствува за престъпническите здружавания и съдът не ще да бъде принуден да поощрява нахалността на престъпниците, когато при даден случай прибегне към помощта им; но при това такъв закон, независимо от ненаказуемостта, трябва да предвижда и изгонванието на доносника извън пределите на държавата. Но напразно се мъча да избегна гризението на съвестта, което чувствувам от това. че от неприкосновените срещани закони, срещу установените признаци за вярност и вяра- основата на човешкия морал- препоръчвам предателството и лицемерието! Но какъв пример се дава на народа, когато като не изпълняваме дадената дума, почваме да прибягваме към научните остроумия и за подигравка на обществената вярност, от чиято защита е излязло законното обявление, престъпваме към прилаганието на наказанието? Почти всеки народ може да покаже много такива примери; ето защо има много хора, които за нищо друго не служат на народа, освен за една машина, движенията на която се управляват по волята на най-опитните и силните или такива, които са хладни и нечувствителни към всичко това, което възрадва и възвишава благородните сърца с безчувствено остроумие несъмнено възбуждат най-нежните чувства, най-бурните страсти, щом могат да служат на целта им, които достигат до струните на душата, както музиканта до струните на инструмента.