Глава единадесет - Очистителна клетва (Reinigungseid)

От клетвата, която се дава на обвиняемия в смисъл, че ще каже истината, - когато той има най-голям интерес да лъже, се създава едно особено противоречие между закона и естественото чувство; като че човек може да се кълне справедливо и да работи в своя вреда, като че религията-при повече човеци не онемява, щом заговори интересът! Вековните опити ни казват, че човеците с нищо друго не са злоупотреблявали толкова, колкото с тоя скъпоценен небесен дар. И защо ли пък, именно, злодеите трябва да почитат религията, щом хора, които се смятат за много по-честни, често са я опорочавали? Съвсем слаби са мотивите- защото малко влияят върху чувствата, които религията противопоставя на углушаващия страх на любовта към живота. Небесните неща не зависят от ония закони, чрез които се определят човешките предприятия, а съвсем от други; защо тогава едни се трудят в опасност, чрез конфликта си е другите? Защо да туряме човека в такова отчаяно положение, щото да прави избор между греха пред Бога и съдействието за личното си опропастяване? Закон, който изисква такава клетва, заповядва на обвиняемия или да стане лошав християнин, или да стане мъченик. Клетвата постепенно се обръща на една суха формалност, а впоследствие силата на религиозните чувства, която при повече човеци служили за гаранция на честността, се унищожава. Опитът е показал колко са безполезни тия клетви, защото всеки съдия може да засвидетелствува, че клетвата никога не е принудила обвиняемия да изповяда истината; показва го и разумът, който е признал всичките закони, които се противопоставят на естествените человечески чувства за безполезни, значи, за вредителни. Такива закони приличат на насипите, препятстващи на течението на някоя река, които или веднага биват разрушавани и наводнявани, или се образува някой водовъртеж, който постепенно и незабележено ги подкопава и събаря.

От клетвата, която се дава на обвиняемия в смисъл, че ще каже истината, - когато той има най-голям интерес да лъже, се създава едно особено противоречие между закона и естественото чувство; като че човек може да се кълне справедливо и да работи в своя вреда, като че религията-при повече човеци не онемява, щом заговори интересът! Вековните опити ни казват, че човеците с нищо друго не са злоупотреблявали толкова, колкото с тоя скъпоценен небесен дар. И защо ли пък, именно, злодеите трябва да почитат религията, щом хора, които се смятат за много по-честни, често са я опорочавали? Съвсем слаби са мотивите- защото малко влияят върху чувствата, които религията противопоставя на углушаващия страх на любовта към живота. Небесните неща не зависят от ония закони, чрез които се определят човешките предприятия, а съвсем от други; защо тогава едни се трудят в опасност, чрез конфликта си е другите? Защо да туряме човека в такова отчаяно положение, щото да прави избор между греха пред Бога и съдействието за личното си опропастяване? Закон, който изисква такава клетва, заповядва на обвиняемия или да стане лошав християнин, или да стане мъченик. Клетвата постепенно се обръща на една суха формалност, а впоследствие силата на религиозните чувства, която при повече човеци служили за гаранция на честността, се унищожава. Опитът е показал колко са безполезни тия клетви, защото всеки съдия може да засвидетелствува, че клетвата никога не е принудила обвиняемия да изповяда истината; показва го и разумът, който е признал всичките закони, които се противопоставят на естествените человечески чувства за безполезни, значи, за вредителни. Такива закони приличат на насипите, препятстващи на течението на някоя река, които или веднага биват разрушавани и наводнявани, или се образува някой водовъртеж, който постепенно и незабележено ги подкопава и събаря.