Глава десет - Суггестивни въпроси.Изслушвание на обвиняемия

Нашите закони забраняват задаването на суггестивни въпроси, т.е. такива въпроси, които - както се изразяват юристите - вместо да се отнасят до обстоятелствата, въобще, на едно престъпление; отнасят се само до едни определени; значи такива, които като се намерват в непосредствено от ношение с престъплението подсунват на обвиняемия известен отговор,

Според криминалистите въпросите трябва да се задават така , щото, тъй да се каже, в шпиралообразна форма да обвиват събитията и никога да не отиват по права линия. Основанията, върху които съществува това производство са или че не искат да задават на обвиняемия такъв въпрос, които би го изпратил тъкмо срещу обвинението или пък, ще искат да дадат на работата такъв вид, като ще ли обвиняемия непосредствено се обвинява сам себе си, което било противоестествено. Което от тия две основания и да е правото, все пак противоречието, че със запазването на тоя обичай законите одобряват изтезанието е явно, защото ни-какъв въпрос не може да бъде толкова суггестивен, колкото мъчителния. Първото основание ще се подкрепи чрез изте-заването, защото болестта ще подсуне на по-силния едно твърдоглаво мълчание, което може да обърне по-голямото наказание в по-малко, а на по-слабия ще подсуне някое признание, което станало моментално, освобождава го от гнетящите го тежки мисли за бъдещите неприятности и мъки. Явно е, че и второто основание има пак толкова значение, защото, ако някой специален въпрос принуди обвиняемия- против законите на природата - да признае, разбира се че и мъченията ще са много по-леки; на хората се облегат повече на различието отколкото на нещата.

Най-сетне оня, който при изследванието упорито отказва да отговаря на зададените му въпроси, заслужава най-строгото от определените в закона наказания, за да се даде на човеците да разберат, че те не могат да избягват необходимостта, която се дължи на обществото. Това наказание не е необходимо, ако е до толкова несъменно, че известен обвиняем е извършил известно престъпление, щото, нататьчните въпроси би били безполезни, също тъй, както при знанието на обвиняемия е излишно, ако виновността му се доказва и по други начини. Последното се по-често случва, защото от опита се вижда при повечето процеси обвиняемите отказват.