Глава девет - Тайни обвинения

Много народи са видели горчивите последствия от тайните обвинения, които не са били друго освен една грешка на съществуващия строй. Такъв един ред на работите прави хората лъжливи и прикрити (тайни).. Както има слабостта да подозира, той гледа на съседа си като на доносник, неприятел; а следствие на това хората се навикват да прикриват чувствата си, а щом се навикнат на това, скоро достигат до там, щото да се пазят сами от себе си. Тежко им, щом дойдат до такова положение!

Без ясни и положителни правила, към които да се придържат, отиват забъркано и неопределено в морето на мненията; заети винаги с мисълта да се отърват от угрожаващото ги чудовище, оставят да измине настоящето без да се възползуват от него, защото е огорчено от неизвестността на бъдещето; лишени от истински радости, придружени със спокойствие и сигурност, едва ли намерват утешение в това, че са живели, като са се възползували в живота си от някои скороприходящи и безпорядъчни удоволствия. И такива човеци искаме да са решителни борци, непоколебими защитници на Отечеството и трона! Между тях искаме да намерим ония неподкупни, чиновници, които със спокойно и патриотическо красноречие да защищават и представляват истинските интереси на суверена, ония, които поднасят обичните знакове от данъците и благопожеланията от всичките слоеве от народа Към трона и от там разнасят мир по палатите и колибите, а сигурността и творческата надежда обръщат в едно възможно хубаво бъдеще, тая полезна и лакома хапка, тая пулсова жила на държавите.

Кой може да се защищава против клеветата, щом тя е въоръжена с най-силния щит тайната? Какво е онова управление при което господарите във всеки свои поданик виждат неприятеля си и са принудени щото за да запазят публичното спокойствие, да лишават от спокойствие всекиго едного?

Кои са основанията, с които оправдават тайните обвинения и наказания? Публичното благополучие и сигурността ни, или запазването начина на управление? Но какъв е тоя собен начин на "управление, при който, оня който има силата, - а което е още по-силно, публичното мнение да се страхува от всеки гражданин? Неприкосновенността на обвинителя ли? Значи законите не го гарантират достатъчно излиза, че има по-могъществени поданици от суверена! Презрението, което тежи върху доносника ли? Значи тайната клевета се покровителствува, а явната се наказва! Естеството на престъплението ли? Ако би равнодушните, даже действията диктувани от общото благосъстояния се наричаха престъпления, тогава разбира се, обвиненията и присъдите не биха могли никога да бъдат достатъчно тайни. Трябвало да има престъпления т.е. нападения против общественото благосъстояние, в отношение на които публичността на преду предителния пример, значи, на присъдата да не е същевременно в полза на всички! Аз уважавам всякакво управление и никое от тях нямам предвид. Понякога естеството на работите се слага тъй, че премахването на някое зло може да бъде съвсем гибелно, ако е вкоренено в цялата система; на управлението. Ако би трябвало да създавам нови закони в някое изоставено земно кътче, би ми треперила ръката и пялото бъдеще би висяло пред мене, само и само да мога да направя възможен един такъв обичай.

Монтескьо е казал, че публичните обвинения са по-полезни за републиките, при които, общественото благосъстояние трябва да изпъква винаги на пръв план между гражданите, от колкото за монархиите, при които това чувство по начина на управлението твърде отслабва и при които е по-добре да се назначават публични чиновници, които в името на държавата да обвиняват престъпниците на законите. Но всяко правителство безразлично дали е то монархически или републиканско трябва да наказва клеветника със същото наказание, с което би бил наказан престъпника.