Глава осма - Свидетели

Главното нещо, върху което всяко законодателно тяло трябва, да обърне вниманието си, се състой в това, щото положително да се определи достоверността на свидетелите й доказателствата за обвинението. Прочие, всеки разумен човек, т.е. всеки, идеите на когото стоят в известна връзка помежду си и ощущенията на когото са сходни с ощуще нията на другите човеци, може да бъде свидетел. Действи телното мерило за достоверността се определя от интереса, който той има, да каже ли или да укрие истината, без основание значи се иска отстранението на жените от свиде телствувание, поради слабостта им; детинство е да се ис ка, щото върху осъдените да се прилага действието на дей-ставителната смърт щото обявените за безчестни да бъдат отстранявани, щом нямат интерес да лъжат.

Между вършените за граматиката злоупотребления, които са имали не малко влияние върху участта на човеците, особено се отличава онова, което прави недействителни по казанията на осъдения. "Граждански, той е мъртъв" казват с особена сериозност юридическите перипатетици" а всеки "мъртъв е недееспособен". За запазването на тая празна метафора са паднали безброй жертви и често се е размишлявало, често са се водили прения относителни това: дали правдата трябва да стои зад юридическите форми. Защо да не може и след осъждането, както вследствие вънкашното нещастие на обвиняемия, тъй и в интереса на правдата, да се дава съответсвующия се простор на осъдения, щото чрез навежданието на нови обстоятелства, които се изменяват според случая, да може да постигне неговото си или на другиго някого, оправдание, чрез една нова присъда? Нима показанията на осъдения водят само към туй, щото да препятствуват на вървежа на справедливостта? Формално стите и церемониите са неизбежни за справедливостта, за щото не са изоставени на усмотрението на длъжностното лице, отчасти пък, защото дава такъв съд на народа, който нито е натрапен, нито е партизански, но който върви по ложително и право към целта; отчасти защото човеците, в които повече е развита страстта за подражание и които са роби на навика, повече се влияят от комедии, от колкото от разумни заключения. Но без най- голяма опасност те не могат от страна на закона-никога да бъдат тъй здраво ус тановени, щото да вредят на правдата, която, на някого е съвсем еднообразна, понякога- доста сложна, изисква изве стно външно великолепие, за да може да спечели на страната си простия народ.

Значи, достоверността на показанията губи от значени ето си, щом, се открие, че съществува ненавист, приятелство или други подобни отношения между обвиняемия и свиде теля. Нужно е повече от едно показание, защото докато един свидетел твърди нещо, а другият го отказва, не се получава никаква достоверност, в какъвто случай обвиняемият може да се възползува от онова предположение, което говори в полза на невиновността му. Достоверността на един свидетел е толкова по-малко есезателна, колкото е по-голяма отвратителността на престъплението или неправдоподобността с обстоятелствата. Такива са например безчеловечески извършваните жестокости или врачувания. При второто обвинение е много по-правдоподобно, че повече човеци лъжат, понеже е много по-правдоподобно, че хората се сблъскват в илюзията на незнанията или в омразното преследване, от колкото един човек да управлява сила, която Бог или никога не е създавал или пък е отнел от всяко земно същество, Същото има значение и за първото, защото човекът е дотолкова жесток, доколкото го ръководят интересите, ненавистта или страхът. Собствено, в човека не е вродено никакво противоестествено чувство; предмета на съзнанието му ни не е било друго нещо, освен разумът, впечатленията, произве дени върху чувствата му. Също тъй верноподобкостта на един свидетел може да бъде намалена чрез обстоятелството, че е член на някое общество, обичаите и правилата на което или не са положително известни или не сходствуват с обществено приетите, такъв човек притежава не само своите, но и чужди страсти.

Най-сетне почти не заслужава внимание един свидетел, който от думи съставлява престъпление, понеже движенията, позите, всичко, което предизвиква различни представления, които свързват човеците с една и съща дума или каквото трябвало да, излезе от тях, изменява решенията на човека в такава степен, щото почти става невъзможно да ги повтори точно така, както са били предадени най-напред. Ето защо бързите, необикновените произшествия- каквито са повечето от престъпленията- остават след себе си следи в масата от обстоятелства и в действията, които произхождат от това; колко повече обстоятелства се представляват като доказателства по такива престъпления, толкова повече средства се предоставляват на обвиняемия да се оправдава. Но думите остават само в нерядко невярната, и често водящата към заблуждение памет на слушателите. Значи, по-лесно е да бъде оклеветен някой с думи, отколкото чрез действия.