Следи от зъби

ВЪВЕДЕНИЕ

В съдебнобиологичната практика, като веществени доказателства се изследват различни обекти от биологичен произход - кръв, секрет от нос, сперма, слюнка, косми, пот, сълзи, влагалищен секрет, урина, кости, тъкани, зъби и др.

Такива изследвания се извършват в центровете по съдебна медицина и деонтология в София, Пловдив, Варна, Плевен и Стара Загора, както и в сектор "Съдебна медицина" при Министерството на отбраната и в Научноизследователски институт по криминалистика и криминология към МВР, в базовите научно-технически лаборатории при регионалните дирекции на вътрешните работи в София, Пловдив, Стара Загора, Бургас, Варна, Велико Търново, Плевен, Враца, Русе и научно-техническите лаборатории при регионалните дирекции в Шумен, Хасково, Ямбол, Благоевград и Ловеч.Изследванията се провеждат от съдебни лекари и биолози, които имат специална подготовка в съответствие с изискванията на Наредба №23 от 18.05.1994г. за съдебномедицинските, съдебнопсихиатричните и съдебнопсихологичните експертизи (Обн. В ДВ, бр.45/03.06.1994г.), както и с методическите указания.

Съдебнобиологичните експертизи се назначават от разследващите органи, прокуратурата и съда по реда на Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) и Граждански процесуалния кодекс (ГПК) и съответните подзаконови актове. В НПК са регламентирани редът и начините за изземване на веществени доказателства. В протоколите за оглед се описват намерените веществени доказателства. Посочва се целта на тяхното изземване. При всички тежки престъпления се сформира следствено-оперативна група за оглед на местопроизшествието в състав: следовател-ръководител, съдебен лекар, оперативен работник и специалист-технически помощник. Ръководителят на следствено-оперативната група (следователят), планира, организира, координира и контролира дейността по разкриване на престъплението.
В чл.112 от НПК изрично е визирано, че веществените доказателствени средства се събират по възможност от лицата, които извършват следствените действия. Когато за това са необходими специални знания и подготовка, се назначава специалист-технически помощник. Според чл.113 “изготвянето на веществени доказателствени средства се отразява в протокола за съответното следствено действие или в отделен протокол, който се подписва от органа, извършил следствените действия, и от специалиста-технически помощник”. Огледът се извършва на основание чл.128-132 НПК.
Използваните методи при извършване на експертизата са обусловени от поставените задачи.

ЗНАЧЕНИЕ НА СЛЕДИТЕ

Възможно е следи от зъби да бъдат намерени при различни по характер престъпления - убийства, изнасилвания, грабежи, кражби и др. Образуват се върху различни следовъзприемащи обекти – човешко тяло, хранителни продукти (шоколад, масло, сирене, колбаси, плодове), предмети (химикалки, капачки, тапи, моливи, дъвки) и други.

По значение на разследването следите от зъби са равностойни на другите следи-отражения, тъй като дават възможност за:

• Идентифициране на лицето, което ги е оставило, а когато това не е възможно, за установяване на възрастта и пола на лицето и на тази основа за определяне на групова принадлежност;
• Изясняване на важни обстоятелства по делото: относно мотивите на престъплението и професията на извършителя; особеностите на строежа на челюстта на лицето и т.н. Приоритетно значение има възможността за идентификация.

В някой страни се извършва регистриране на зъбния статус. Това е възможно благодарение на голямата устойчивост и индивидуалност, която притежават зъбите. Установено е, че твърдите тъкани на постоянните зъби (емайл, дентин и цимен) се изменят в зависимост от възрастта на човека. Системата за регистриране (дентална регистрационна система)се състои в картотекиране на зъбите с антемортално записване на особеностите им и на извършените във връзка с лечението им манипулации. Използва се при национални и международни бедствия, водещи до смъртта на много хора и до голяма промяна на останалите анатомични признаци на пострадалите.

Следите от зъби притежават характерни общи и частни признаци, тъй като при образуването им оказват влияние много фактори: наследствеността, условията при които живее лицето, болестите, механичните повреди, професионална дейност на човека и други.

Изводът за груповата принадлежност,основаващ се на размера, формата, взаимното разположение на зъбите и др., се използва наред с останалите данни за изграждане на следствени версии и за стесняване на кръга на предполагаемите лица, както и за предприемане на по-целенасочени действия за издирването им. Те могат да ориентират и за местонахождението на други следи оставени от човек: от ръка; от крак; микроследи и др.

Класификация

Човешкия зъбен апарат е относително постоянен и строго индивидуален. Идентификационните признаци по които се извършва установяване на личността по следи от зъби се делят на четири групи:

1.Анатомични признаци – присъщи за всеки нормален зъбен апарат. В състава им влизат общият строеж на зъбите и анатомичните особенности на всеки отделен зъб.

2. Общи признаци - за строежа на зъбите като цяло са: форма и количество на зъбите; форма и размер на коронките; релеф на дъвкателната повърхност на коронките; разстояние между зъбите, размер; форма на радиуса на зъбната дъга;

3. Частни признаци - структура на емайла; релеф на режещия край; форма на ъглите на края; степен на заостряне на кучешките зъби, размер и разположение на браздите и изпъкналостите върху зъбите; височина и широчина на зъбите; разположение на дъвкателните бразди при кътниците;
4. Придобити признаци - с течение на времето зъбите се изменят.Понякога липсват части от зъбите, цели зъби, понякога липсва и целия зъбен механизъм.На тяхно място се поставят коронки, мостове, шини, протези.Това са т.н. придобити признаци.

Образуването на следи от зъби е закономерна последица от физиологичното и психологичното състояние на извършителя преди престъплението ,по време на извършването му или след това

Следите от зъби се образуват върху различни обекти. По-често те се откриват върху хранителни продукти. Според механизма на образуване те могат да бъдат следи от отхапване и следи от захапване, динамични и статични следи.

Следите от отхапване се характеризират с разчленяване на следовъзприемащия обект. При тях се наблюдава добре формата на захапване, т.е. сглобката на челюстите, широчината на зъбите, разстоянията помежду им, месторазположението им в зъбната извивка, структурата им от страна на устните, липсата на зъби, наличието на коронки, кариеси, мостове и др.

Следите от захапване възникват при внедряване на зъбите в следовъзприемащият обект, но без той да бъде разчленен.В този случай се наблюдава формата и взаиморазположението на зъбите в зъбната извивка,широчината на междузъбните пространства, широчината на зъбите, липсата и повредата им.

Следите при приплъзгване възникват при захапване придружено с приплъзгване на зъбния апарат по повърхността на следовъзприемащия обект.Този вид следи зависи от дълбочината на проникване на зъбите в обекта.

Макар следите от зъби да се получават по механизма на действие на твърдия предмет (притискане,разтягане,триене) те имат редица морфологични особености, характерни както за следите причинени от човешки зъби, така и от тези причинени от животински зъби.

Следите от зъби могат да се наблюдават най-вече при полови престъпления,полови извръщения(еротични захапвания), самоувреждания с цел симулиране на телесна повреда с различни мотиви и в много редки случаи могат да бъдат случайно причинени. Най-често следите са локализирани по издадените части на лицето –нос ,ушни миди, горни крайници(предмишници,пръсти), рядко по гръдния кош и по останали части на тялото.

Следите при ухапвания по човешко тяло могат да бъдат : охлузвания, кръвонасядания, рани и по-рядко откъсване на части от тялото - нос,ушна мида,върха на езика,на част от пръсти и др.)Те могат да представляват само даден вид морфологично изменение –охлузване,кръвонасядане и др. или да бъдат съчетани.

Характерно за следите от зъби е,че увреждането е с форма на две дъги, разположени симетрично една спрямо друга от към вдлъбнатата си страна.Не рядко следата е с добре очертана дъга само от към едната страна.От големината на дъгата могат да се правят относителни изводи за възрастта на индивида,причинител на травмата –следообразуващия обект
Следите могат да възникнат по три механизма,които обуславят и съответната морфология.Първият е свързан с притискащо действие на фронталните зъби на двете челюсти.В резултат на движението от зъбите в посока отпред – назад разкъсаният епидермис се свлича (забелва) навътре и остава към центъра на дъгата, като частички от него могат да се установят по оралната страна на коронката на зъбите. При втория –следите от зъбния апарат се обуславят от всмукващо действие на устната кухина.Ако е на лице забелване на епидермиса, то става в противоположна посока (отзад напред),като отслоения епидермис се установява по изпъкналата част на дъгата на увреждането. Този вид следи са наблюдават най-често при сексуални престъпления.Третия механизъм представлява комбинация на посочените два механизма –непосредствено действие на зъбите се съчетава с всмукващо действие на устната кухина.

Когато зъбите са подредени плътно един до друг, дъговидния отпечатък е цял и непрекъснат,а когато те са на разстояние,отпечатъка е образуван от малки правоъгълни, триъгълни или с друга форма охлузвания или ранички (позволяваща да се съди за ширината на отделния зъб) с равни интервали здрава кожа между тях.Формата на получените следи се обуславя от конфигурацията на дъвкателната повърхност на зъбите.Резците имат правоъгълна ,кучешките – триъгълна, кътниците- четириъгълна форма на отпечатъка.Такъв отпечатък се получава при перпендикулярно действие на зъбите спрямо повърхността на кожата и при относително неподвижно положение на тялото-т.нар. статични следи.Зъбите покрити с коронки и изкуствените зъби оставят по-малко изразени следи,отколкото естествените.

При наличието на статични следи могат да се възпроизведат формата,големината и особеностите на действащите зъби –характерно подреждане, малформации, аномалии, което позволява лесното откриване на следообразуващия обект и идентифицирането му. Когато зъбите действат под ъгъл спрямо повърхността на кожата и тялото се движи или зъбния апарат се придвижва в момента на захапване по повърхността на кожата, получените следи имат линейни форми или драскотини –т.нар. динамични следи. В тези случаи следите отразяват в малка степен особеностите на съзъбието.

Характерни следи (макар и много слабо изразени) могат да се получат и при ухапване през дреха.При това положение те остават най-често по самата дреха.

Следите и уврежданията освен с човешки произход могат да са и от животински.
Могат да бъдат нанесени по най-различни части на тялото, както и с различна форма и големина –ухапвания,разкъсвания.Следите причинени от куче,представляват множество точковидни, линейни или дъговидни охлузвания, кръгли или вретенообразни рани.В сравнение с човешките те са с по-тесни дъги,както по-широки могат да се окажат тези причинени от страничните резци.

Следите оставени по трупове могат да бъдат от различни животни – мишки,плъхове, котки, кучета, диви животни.Най-често те се наблюдават по меките части на трупа или там, където имаме открита рана.

ОТКРИВАНЕ

Откриването на следите винаги е свързано със значителни трудности.Причината за това е еднаквият им цвят с обектите, върху който са оставени и тяхното изменение под влияние на самозащитната функция на организма, когато са образувани върху човешко тяло.

Използват се два основни метода – вероятностния и инструменталния. Вероятностния метод се изразява в изграждането на система от общи и частни версии за местопребивването на извършителя и на пострадалия,за връзката и взаимодействието, в което са се намирали, за местонахождението на хранителните продукти и за връзката им с поведението на извършителя и т.н. Инструменталният метод разширява възможностите за откриване на следите от зъби и позволява да се разграничават от травмите върху тялото на пострадалият и от обикновените изменения на хранителните продукти.

В практиката се срещат предимно следи от предни зъби.Трябва да се има в предвид, че следите могат да се намерят и върху други обекти-дърво ,дъвка,цигари,но най-често се образуват върху хранителните продукти –кашкавал ,сирене,плодове,шоколад и др.
Поради различната си структура те се делят на трайни, среднотрайни и нетрайни.

Към трайните се отнасят хартия, кожа, пластмаса, твърд шоколад.Следите върху тях могат да съществуват дълго време.

Към среднотрайните се отнасят шоколад,масло,топено сирене – в резултат на термични процеси, физични и биологични процеси при тях се наблюдават по-бавни промени.

Нетрайни са предимно плодове,варени картофи,хляб - предвид структурата им и това, че се поддават на промени в заобикалящата ги среда .

В зависимост от механизма на образуването им и от характера на следовъзприемащия обект следите имат различна степен на информативност. Най-ясни са следите от зъби върху откритите части на тялото – ръце, лице, гърди, врат, бедра, но е възможно те да се образуват и през дрехите.Още при откриването им трябва да се търси отговор на въпросите: каква е била силата на въздействие при образуването им; в какво положение се е намирал пострадалия и извършителя и прочие. Трябва да се знае,че следите от ухапване се деформират сравнително бързо поради самозащитната реакция на организма.Следите от зъби могат да бъдат открити по тялото на пострадалия и след смъртта.Трудностите, които възникват са свързани с появата на послесмъртни петна, които затрудняват откриването им.

ФИКСИРАНЕ, ЗАПАЗВАНЕ И ИЗЕМВАНЕ НА СЛЕДИ ОТ ЗЪБИ

За фиксиране на следите от зъби наред с протокола (най-често за оглед) се използва мащабния метод на съдебната фотография. В прoтокола се описва колко следи са били открити, върху какви обекти, в какво състояние, какви са особеностите на следите и др. Фотографската фиксация дава възможност да се правят изводи и оценки за обстоятелствата, свързани с оставените следи от зъби по време на целия наказателен процес. Тя позволява освен това да се закрепят следите в състояние, в което са намерени и когато няма друга възможност, да се извърши по-късно изследване само по фотоснимките.
При фотографиране на зъбната извивка на следите от захапване предметът със следите трябва да се снима отгоре.Оптичната ос на обектива е перпендикулярна на центъра на извивката.По този начин се намалява сферичната аберация. Следата от ухапване трябва да се снима от две страни – откъм страната на устните и откъм страната на езика. Оптичната ос на обектива и в двата варианта сочи центъра на зъбната извивка. В ависимост от повърхността, която се обработва, се използват различни материали.Така например ако следата е върху шоколад тя предварително се покрива с колодиев филм, след което се прави отливка с бързо втвърдяваща се силиконова паста. Следите върху млечните продукти, както и върху плодовете се предпазват от изсъхване или гниене, като се обработват с 0.5% разтвор на формалин.По същият начин се съхраняват следите върху човешкият труп.

При използването на гипс за отливка на следата от зъби първо се намазва със вазелиново масло, загражда се с картон и едва тогава се излива гипсовата каша.Ако предмета върху който се намира следата съдържа захар, преди да се залее с гипсовата каша, се намазва повърхността на следата с тънък пласт колодий, тъй като в противен случай кашата ще разтвори захарта и ще унищожи или видоизмени следата.

СЪДЕБНО КРИМИНАЛИСТИЧНА ЕКСПЕРТИЗА НА СЛЕДИ ОТ ЗЪБИ

Експертизата се назначава, когато върху хранителни продукти, тялото на лице, човешки труп или други обекти се открият следи от зъби и е необходимо да се идентифицира лицето, което ги е причинило и/или обстоятелствата, при които са образувани. Зъбната структура на всеки човек е индивидуална. Тя се определя от общите, частните и придобитите признаци, вследствие на което е възможна идентификацията на лице – заподозрян, уличен, жертва.

Обекти на експертизата се явяват :
1. Следите-отражения на външния строеж на зъбите на човека върху повърхността на различни обекти: предмети,тялото на човек, на трупа или на части от него;
2. Копия от следите отражения: снимки, отливки от обемни следи (от силиконови пасти,парафин,пластелин);
3. Зъби и части от зъби;
4. Зъбни протези, пломби, мостове, коронки и части от тях;

Тъй като следите от зъби,както и техните отливки не могат да се сравняват непосредствено със зъбния апарат на човека, за да се осъществи идентификационното изследване е необходимо да се изготвят сравнителни образци.За образци на сравнение се използват модели на съответните зъби,изработени от стоматолози-ортопеди, зъболекари или зъботехници, но не и от органите на досъдебното разследване или от експерти-криминалисти.

За направата им се използват различни материали като: зъболекарски гипс, восък, еластичен каучук, полимерни пасти, замразено краве масло, тоалетен сапун, продукти или материали сходни с тези, върху които са образуваните следи. Практиката показва, че най-лесно е образците да се изработят от лесно топящ се метал. Този метал може многократно да се използва за изготвяне на експериментални отпечатъци на високо техническо ниво. При изготвяне на образците за сравнение трябва да се вземе под внимание механизма на образуване на следите от зъби. За това се правят няколко захапвания на плоскостта на предмета под различни ъгли и с различна степен на приплъзгване (при динамичните следи) на горната и долна част на зъбния апарат. На експерта следва да се предоставят материали (стоматологична карта) съдържаща сведения за зъбния апарат на лицето: направени пломби, протези и мостове, извадени зъби, извършени лицево-челюстни операции и др.

Комплекса от съдебномедицински (зъботехнически) и криминалистически експертизи изяснява редица обстоятелства :

• Има ли следи от зъби в/у определен обект (предмет,човешко тяло, труп или части от него?
• От човек или животно са причинени следите?
• Годни ли са следите за идинтификационни изследвания?
• Образувани ли са следите върху предмета (човешко тяло, труп, части от него) от зъбите на определено лице?
• От зъбния апарат на даденото лице (заподозрян, уличен, жертва) ли е зъбът?
• От коя челюст (долна,горна) са образувани следите от зъби?
• От кой вид зъби /резци,кучешки или кътници/ са образуваните следи?
• В следите отразени ли са стоматологични интервенции?
• От кое лице –от едно и също или от различни са намерените на няколко местопрестъпления следи от зъби по предмети,трупове?
• На едно и също или на различни лица са следите върху определен предмет?
• Какви анатомични особености са характерни за лицето образувало следите от зъби?
• Взаимната позиция на следообразуващия и следовъзприемащия обект в момента на образуване на следите.

ИДЕНТИФИКАЦИЯ НА ЛИЧНОСТТА ПО СТОМАТОЛОГИЧЕН СТАТУС

Установяването на самоличността на неизвестно лице, живо или мъртво, е важна следствено-криминалистична задача. За решаването й се прилагат разнообразни методи, които по своята същност почиват на установяване на различни медико-биологични признаци, характеризиращи отделният индивид. Основните признаци, които характеризират личността на човека, могат да се разделят на постоянни и непостоянни.

За идентификацията на личността се прилагат различни методи : антропометричен, дактилоскопичен, патектоскопичен, рентгенологичен, фотосъпоставяне, серологичен и др.

Идентификацията на личността по стоматологичен статус се извършва най-често на трупове с неустановена самоличност.Тя се прави както при запазени, така и при обезобразени трупове в следствие на самолетни катастрофи, пожари, напреднало трупно разложение, вкл. скелетиране и други външни действия, при което се затруднява или изключва разпознаването на лицето по външния му облик.

В едни случаи данните от зъбночелюстния апарат могат да бъдат допълнителни, а в други – единствен сигурен източник на информация за идентифицирането на личността
Стоматологът може да извърши самостоятелна съдебностоматологична експертиза за идентификация на личността, когато единствен обект на експертизата е зъбно-челюстния апарат или част от него (челюст, зъби, протеза и др.) или, което е по-често, да участва в колективна съдебномедицинска експертиза в която данните от стоматологичния статус се включват в комплекса от признаци, характеризиращи индивидуалните особености на човека, получен от цялостното изследване на трупа. Особено внимание се обръща на взаимното състояние и разположение между долната и горна челюст и зъбните редици (което определя типа на захапката), на състоянието на зъбите и измененията по тях. Посочват се размерите на зъбите, взаимното им разположение, отклонения на някои от тях от зъбната редица, аномалии в зъбите и взаимното им разположение, разстоянието на междузъбното пространство, кои точно зъби липсват, кои са на лице и в какво състояние са :
1. Наличие на кариеси;
2. Състояние на дъвкателна повърхност;
3. Има ли пломби и на кои зъби?
4. Мостове;
5. Протези и какви?

Основни методи за идентификация на личността по стоматологичен статус са метод на фотосъпоставяне на прижизнената фотоснимка на лицето и черепа въведен от Ю. М. Кубицкий през 1941 г. Такова изследване се прави, ако на прижизнената фотоснимка на отъждествяемото лице се виждат предните зъби, а на обекта на изследване – черепа са запазени тези зъби. Методът на сравнителното изследване на предните зъби се основава на формата и размерите на коронките, техните контактни точки, които през доста дълъг период от живота на човека не се изменят и притежават индивидуални признаци.За сравнително изследване се правят високомащабни снимки на предните зъби, видими на прижизнената снимка, като в същия ракурс и мащаб се фотографират предните зъби на изследвания череп.Изследването се прави по три метода :

Метод на засичане – Прилага се тогава,когато на обектите на изследването добре се виждат всички или почти всички сравнителни признаци (форма и ширина на коронките, междузъбно пространство, оклусионна линия и др .);
Методът на плъзгането – Използва се главно за сравняване ширината на отделните коронки и междузъбните пространства;
Метод на налагането –Използва се, ако на прижизнена фотоснимка на лицето се виждат вестибуларните (лабиалните), повърхности на предните зъби, като се изучава съвпадението на линиите на техните контакти (оклузионни линии).

Изборът на посочените методи за изследване се определя от групата сравнителни белези, които добре личат на прижизнената фотоснимка, с отчитане запазването на зъбите на черепа.
За установяване тъждеството м/у предните зъби, запазили се на черепа, и тези, видими на прижизнената фотоснимка е необходимо пълно съвпадение на всички сравняеми признаци :
1. Форма и ширина на коронките;
2. Режещите ръбове;
3. Ширината на междузъбното пространство и др. индивидуални признаци, а също и техните контакти;

Изложеният метод може да се прилага и при идентификация на живи лица.

Методът на сравнителното изследване на прижизнената и следсмъртнта рентгенограма на лицево –челюстната област се основава на това, че рентгеновото изображение даже на коронките и корените на зъбите на едната половина на челюстта в своята съвкупност носят достатъчна информация на индивидуални признаци характерни за отъждествяваното лице.

Метод на апликация – сравнение на контурите на различните области : лицевочелюстни кости, зъби, придатъчни синуси (челни, максиларни),а също паталогични процеси в тях и следи от лечение (пломби, мостове и др.)и особено наличността на зъбно-челюстни деформации. Зъбночелюстните деформации могат да се изразяват в засягане само на:
1. Отделни зъби;
2. На отделната зъбна дъга;
3. Съотношението между двете челюсти;

Идентификационното значение на всички тези признаци е обратно пропорционално на тяхната честота.Само пълното тъждество на сравняваните признаци доказва принадлежността на черепа на идентифицируемото лице.Този метод може да се приложи и при идентификация на живо лице.

Използвана литература:

• "Съдебна медицина" проф.Стойчо Раданов, доц. Лидия Рупчева 1981г. София;
• "Криминалистика" проф. Д-р. Иван Боев 2002г. София;
• К-т по Съдебна медицина - гр. Русе д-р В. Стоянов д-р. П. Димитров;