Понятие за трасологията - учението за следите

Същност и предмет

Терминът "трасология" произлиза от френската дума "la trace" - следа и гръцката "logos" – учение.

Трасологията не е самостоятелна наука, а дял от криминалистиката. Някой автори я определят като самостоятелна част, докато други я отнасят към криминалистическата техника. По чисто систематически причини, на тази страница възприемаме втория вариант.

Иван Боев определя трасологията като "отрасъл от криминалистическата техника, който разработва срествата, способите и методиките за събиране, изследване, оценка и използване на следите-отражения, за изясняване на обстоятелствата по тяхното възникване, идентификация, установяване на груповата принадлежност на образувалите ги обекти, както и за решаването на други обстоятелства, включени в предмета на доказване на конкретното дело, или способстващи за правилното, обективното, всестранното и пълното протичане на процеса на разследване на престъпленията."

Първият въпрос, който следва да се разгледа в контекста на темата е същността на понятието "следа".

В теорията съществуват няколко виждания за значението на термина. Според първото, което е по-тясното виждане, следите са материалните отражения на признаците на външния строеж на един обект върху друг. Това са така наречените следи-отражения, или следи в тесен смисъл на думата. Такива са отпечатъците от пръсти, длани и крака, следите от автомобилни гуми, гилзите и др.

Според второто виждане следите са всички изменения в материалната действителност. Такива могат да бъдат частите от счупен фар на автомобила, капки кръв, косми, вдигнатия капак на тоалетната чиния – тоест всяко взаимодействие на участниците в престъплението с околната среда. Тези следи са наричат следи-изменения, като включват в състава си и следите-отражения.

Цеко Цеков посочва съществуването на виждането за така наречените "идеални следи" – отражението на престъплението или отделни негови елементи във съзнанието на човека.

Според нас за следи може да се говори и при липсата на такива, там където се очаква присъствието им. Такава липса може да подскаже за определени аспекти на престъплението и характеристики на престъпника – например липса на отпечатъци говори за използването на ръкавици или за последващото им унищожаване.

Безспорно трасологията изучава следите в тесния смисъл на думата. Относно следите –изменения в доктрината съществува спор. В настоящото разглеждане те са включени, като част от предмета на учението за следите.

Функции

Следите-отражения могат да бъдат използвани за идентифициране на издирвания обект( откриване на престъпника чрез сравняване на намерените следи от пръсти със данните от наказателната регистрация) или за определянето на груповата му принадлежност ( според големината на следата от крак в някои случаи може да се съди за пола и възрастта на лицето, за определени заболявания на костно-хрущялната система и т.н.)

Следите-изменения пък помагат при разкриването на механизма на престъплението и определени негови особености( имало ли е борба между жертвата и престъпника, какви са мотивите на престъплението, имало ли е взлом и т.н.), които в дадени случаи косвено биха помогнали за залавянето на издирваното лице

Видове следи

Както вече беше посочено следите биват следи-отражения и следи-изменения, които се отнасят като част към цялото.

Според друга класификация следите биват обемни и повърхностни.

Обемни са следите, оставени върху следовъзприемащ обект със специфични свойства – възможността да възприеме следата и след това да запази измененията. Такива са следите от обувка с сняг, в кал, от следи оставени във вещества с дребнозърнест строеж ( брашно, цимент). Предимствата им се отнасят до лесното им намиране, а недостатъците до трудното запазване. Така например докато при взимането на отливка от следа в пръст и бетон например не създава никакви трудности, то при следите в брашно например такива са налице. За конкретния случай криминалистите препоръчват мястото предварително да се обработи със лак за коса или аналогичен препарат и едва след това да се предприеме поставянето на гипса или друго вещество.

Повърхностните следи на практика също са обемни, с изключение на случаите например когато потомастното вещество от отпечатъка е попито в следовъзприемащия обект. Касае се обаче за пренебрежителна дълбочина на следата, която и определя качествени разлики спрямо същинските обемни следи.

Разделят се на два под-вида: отслоения и наслоения, в зависимост от това,дали при оставянето на следата е отнето вещество от следовъзприемащия обект ( отпечатък от длан в кръв, в прах ) или е оставено такова ( потомастен секрет при докосване с части от тялото).

Следите се делят и на локални и периферни.

И двата вида са следи отражения, но периферните следи отразяват само контурите и формата на даден обект. Типичен пример за периферна следа е петното, с по-светъл или по-тъмен от нормалния цвят за стената, което остава при махането на даден предмет ( картина, шкаф, лавица с книги, плакат), който е възпрепятствал проникването на слънчеви лъчи или е предпазвал мястото от негативното въздействие на прах, цигарен дим, пушек и др.

Според начина на въздействие между следообразуващия и следовъзприемащия обекти, следите се делят на: образувани от механично, термично, фотохимично и биологическо въздействие.

В зависимост от видимостта: видими, слабо видими и невидими;

На последно място, но много важно е делението на следите на статични и динамични.
Статична е например следата от пръст върху предмет, която дава възможност за идентификация. Динамични пък са следите, които оставят автомобилните гуми при рязко натискане на спирачка, следите в ключалката при взлом и т.н. По правило те не дават възможност за идентификация, а само за определяне на груповата принадлежност на обекта.

Статични са следите оставени с едно движение в една посока. Динамичните пък се характеризират с две или повече движения в различни посоки. Характеризирането според този критерий трябва да бъде внимателно, тъй като може да се получат неточности. Така например при нормално движение автомобилната гума оставя статични,а не динамични следи (отслоения или наслоения).

Откриване

В зависимост от характера на следата има много методи и средства за откриването, запазването и фиксирането й. Само за откриване на пръстови отпечатъци в зависимост от следовъзприемащия обект има разработени няколко физически и множество химически методи: опушване със сажди и йодни пари, опрашване, проявяване с разтвор на сребърен нитрат в дестилирана вода и др.

Преди всичко обаче, разследващият трябва да разчита на собствената си логика и познания за свойствата на обектите, за да открие най-вероятните места, където могат да бъдат оставени следи. Причината за това, често е невъзможността да се обработи цялото местопроизшествие и да се открият следи само чрез наблюдение и опрашване с метални прахове, а и някой от невидимите следи могат да бъдат проявени единствено чрез вредни за човека процеси, поради което се осъществяват под контрол в лаборатории.