Съдебна фотография

Кратък очерк на историята на фотографията

Фотографията в работата на органите на вътрешните работи заема важно място и се използва широко като средство за фиксиране на доказателствения материал при провеждане на следствени действия. Фотографиите позволяват възприемането на запечатания в тях обект в предметно-пространствена форма и в обем, които са немислими при словесното му описание в протокола за следственото действие.

Изучаването на криминалистичната фотография предполага и разглеждането на метода фотографията като цяло, тъй като без общото знание, специалното знание би било най-малкото трудно разбрано.

Не може да се даде точна дата на откриването на фотографския метод, тъй като става въпрос за един продължителен процес, включващ усилията на много учени.

Първият “фотоапарат” бил така наречената камера-обскура, описана от великия творец на ренесанса Леонардо да Винчи. (Извън темата: Съществува теория, според която Торинската плащеница е изработена именно с камера-обскура от Да Винчи.) Тя представлявала затворено светлонепропускливо пространство (кутия, стая и т.н.) с един единствен отвор, чийто диаметър бил съобразен така, че да обуславя специфично пречупване на лъчите идващи от даден светлоизточник, което довеждало до запечатване на образ върху платното поставено вътре срещу отвора.

След Да Винчи много учени работили по идеята да се запечата образ, но първият реален успех постигнал Жозеф Нисефор Неепс. През юни/юли 1827г. (В много източници се срещат и други дати) той успял да направи фотография. Експозицията била 8 часа. Нарекъл метода хелиография. През 1829 год. Неепс започнал да работи с Жан Луи Дагер и сътрудничеството между двамата продължило до смъртта му през 1833 год.

Жан Луи Дагер от своя страна успял да съкрати процеса на експозиция до половин час и да подобри качеството на изображението. Откритият през 1837год. метод, той нарекъл дагеротипия. Публичното обявявяне на откритието се осъществило почти две години по-късно, на 16 януари 1839 год.

Въпреки, че давала добро качество за времето си, дагеротипията била скъп процес и освен това снимките не можели да се размножават. Тези проблеми не съществували при способа открит от англичанина Хенри Талбот. Той разработил негативно-позитивния метод и с работата си способствал за изобретяването на светочувствителната хартия. Важното преимущество било възможността снимките да се размножават. Първата фотография била направена 1835год. По качество, както се вижда, тя била много зад дагеротипната фотография, но Талбот успял да усъвършенства процеса и така през 1844 год., той дори издал книгата “Моливът на природата”, илюстрирана с негови фотографии.

Следващите години фотографския метод търпи бурно развитие, което продължава и до днес.

В контекста на разглежданата материя трябва да се посочи, че използването на фотографията за съдебни цели започва още от този ранен период на развитието й.

Още през 1839 год. в САЩ, при бракоразводен процес е използвано фотографско доказателство.

Френската полиция започнала фотографиране с регистрационна цел през 1841 год. Малко след това и в други страни сред които Белгия, Швейцария и т.н. започнали да използват откритието. Днес най-старите запазени снимки за регистрация на престъпници са направени през 1843-1844год. и се пазят в Брюксел.

Освен за регистрация фотографирането започнало да се използва и при следствените действия и съдебните експертизи. Известен пионер в тази насока е А.Бертилион с неговите разработки на фотоапарати, специално пригодени за снимане според обекта на фотографията : трупове, местопроизшествия и т.н. Той е и автор на измерителната снимка, а в книгата си “Съдебна фотография” споделя виждането ,че фотографирането може да се използва и при откриване на невидими надписи, подправяния в документи и т.н.

Друго произведение с голяма значимост за съдебната фотография е “Ръководство на съдебните следователи” от Х.Грос. Там той излага възможностите, които предоставя фотографирането, както и утвърждава необходимостта и целесъобразността снимането с регистрационна цел на престъпници да се осъществява в профил, анфас и три четвърти на лицето.

Следващата тема